Честваме празника Петдесетница

След Възнесението на Иисус Христос на небето в 40-ия ден от Възкресението Му апостолите и други Негови ученици заедно със света Дева Мария и жените, които Го следвали от самото начало, се събирали всеки ден на молитва. Това те правели в една „горница“, голяма стая за гости на горния етаж на една къща, вероятно същата, в която провели и последната вечеря с Учителя преди залавянето и смъртта Му. Там те чакали в молитва обещанието на Спасителя Христос: да се всели в тях Светият Дух и да тръгнат на проповед, да разпространяват Неговото учение сред всички народи.

През тези дни на очакване те избрали Матия на мястото на Юда Искариот, отпаднал заради предателството, и той бил причислен към единадесетте. А сутринта на 50-ия ден от Възкресението, който съвпадал с юдейския празник Петдесетница, в йерусалимската горница всички тези около 120 души отново в единомислие били събрани на молитва. Изведнъж се чул шум от небето, сякаш от силен вятър, и над събралите се за молитва се явили огнени езици. Всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други езици, според както Духът им давал да изговарят.

А в Йерусалим за празника били дошли юдеи от разни страни и се смаяли, защото всеки ги слушал да говорят на неговия език. Тогава апостолите, изпълнени със Светия Дух, започнали да проповядват. Свети апостол Петър произнесъл пламенна проповед и призовал слушателите си: „Покайте се и всеки да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. И ще приемете дара на Светия Дух“. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушателите, след тази проповед повярвали и се кръстили три хиляди души. На този ден с благодатта на Светия Дух Църквата се родила като общност от вярващи в Христос. Затова Петдесетница се нарича рожден ден на Църквата.

Като символ на огнените езици, днес в храма се раздават орехови листа.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

О Б Я В А за НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023

Пo решение на Св. Синод на БПЦ-БП Синодалният Културно-просветен отдел обявява:

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС
„ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023

в следните категории:

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
ЛИТЕРАТУРА (ПОЕЗИЯ И ПРОЗА)
ФОТОГРАФИЯ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

В Конкурса могат да се включат деца от 3-та и 4-та група на детските градини и ученици от 1-ви до 12-ти клас. Творбите трябва да са посветени на православния християнски празник Петдесетница и свързания с него празник Св. Дух. КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ТВОРБИ: 26. 03. 2023 г. – BАЖИ ДАТАТА НА ПОЩЕНСКОТО КЛЕЙМО / КУРИЕРСКАТА ПОРЪЧКА.

Адрес за изпращане на конкурсните творби:

БИСЕР БОЖКОВ
КУЛТУРНО-ПРОСВЕТЕН ОТДЕЛ
СВ. СИНОД на БПЦ-БП
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023
УЛ. „ОБОРИЩЕ” № 4
ГР. СОФИЯ 1000
БЪЛГАРИЯ
Email: skpotdel@bg-patriarshia.bg

Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация: в десния ъгъл на гърба на творбата да
бъде написано четливо:

- Раздел / подраздел / жанр
- Заглавие на творбата;
- Трите имена на автора;
- Възраст, група / клас;
- Град / село, област, училище / ДГ / ЦПЛР / ученически клуб / енорийско училище / друга институция с
учебно звено;
- Адрес и телефон за връзка с участника или неговия родител;
- Името на преподавателя / ръководителя и негов телефон за връзка.
В конкурсния СТАТУТ се съдържат всички условия и насоки, които са задължителни за участниците и
които ще подпомогнат тяхната подготовка в избраните от тях категории. Статута можете да видите в: https://bg-patriarshia.bg/news/statut-na-natsionalen-konkurs-petdesetnitsa-sashestvieto-na

Имената на НАГРАДЕНИТЕ УЧАСТНИЦИ С ПРОТОКОЛА НА ЖУРИТО ОТ СЪОТВЕТНИЯ РАЗДЕЛ ще бъдат качени на 12. 04. 2023 г. (Велика Сряда) в Официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, Раздел НОВИНИ: http://bg-patriarshia.bg/news НАГРАЖДАВАНЕТО на участниците в Националния конкурс „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” – 2023 ще бъде на 14. 05. 2023 г. (5 Неделя след Пасха – на Самарянката) след приключването на св. Литургия в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 47, до Женския пазар и Лъвов мост). След награждаването се предвижда РЕЦИТАЛ и ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА с наградените творби в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Статутът на Конкурса предвижда, след изтичане на конкурсната изложба, творби от Раздели „Изобразително изкуство“ и „Фотография и Информационни технологии“ да участват в благотворителна разпродажба със социално-милосърдна насоченост към деца в нужда. Вдъхновение и благословен от Бога успех на всички малки и големи участници в конкурса на светата ни Църква, посветен на Св. Дух!

7 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

„Нека ви бъде по вашата вяра.“ (Мат.9:29)

Братя и сестри,

В днешното евангелско четиво чуваме за двамата слепци, на които Господ Бог Иисус Христос отваря очите,… но поради тяхната вяра! Също чуваме за немия, хванат от бяс. „И след като бесът биде изгонен, немият проговори.“  (Мат.9:33). Чуваме за тези различни едни от други човеци, но които човеци всъщност сме ние.

Ние сме неми,… когато не се молим. Когато празнословим. И особено – кога сквернословим. Тогава говорим, ала нищо не казваме. Тогава самите ние сме обхванати от бяс. И докато не се научим, че с малко приказки може да се каже много то този бяс не ще ни напусне. А най-съкровените приказки – това са молитвените слова. Пък докато човек не е видял – той не може да го опише. Нещо повече. Докато не е прозрял чрез вътрешния си взор – онзи взор, способен да види премъдростта на незримото. Чрез който всъщност слепите разпознали Господа Иисуса, Сина Давидов и към Когото отправили думите си:  „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха.“ (Мат.9:27-30).

Слепците знаят, че Този, подир Когото вървят е Иисус Господ. Но те имат това познание, понеже са зърнали Спасителя с духовните си очи. В техния вътрешен взор ние пък виждаме проявление на стиха от химна на любовта: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице.“ (1Кор.13:12). И всички ние,… и тук събралите се,… че дори и тези, които се затваряме в скришната си стаичка да се помолим… всички виждаме смътно. А тази неяснота ще е до тогава, докато не се научим да сме напълно открити едни с други. Не да мислим едно, а да говорим друго. Не да гледаме едно, пък да виждаме друго. И именно в това „напълно“ се крие яснотата. Господ Бог Иисус Христос простичко пита, пък слепците простичко отговарят. Няма засукани слова, няма неясни думи и значения, липсват многословни тълкувания. И това е – да говориш, и да казваш това, що мислиш.

Ако отправим собствения си взор към нас самите ще видим нещо страшно – не сме слепи, ала не виждаме. Тъй щото още в Стария Завет е писано за делата на Господа: „Всичко си направил премъдро.“ (Пс.103:24). Премъдро. Творение, което може да бъде видяно само когато се отворят духовните очи у човек. Но това далеч не е достатъчно. Човек трябва сам да пожелае да види. Да изпита потребност на незримото прозрение. Сам да го направи. Както слепите, които Господ Бог изцери. Той ги помилвал, по техните думи, но им дал много повече преди това. Тъй щото в скрития смисъл на страшните слова: „Господи, помилуй.“ се открива това, що е истинско потребно за човек.

Братя и сестри,

Нека бъдем като тези слепци и като този ням човек. Понеже чрез тази временна несъвършеност ще усетим вътрешната, почти болезнена потребност да се научим на това – а то е именно смирение. Да погледнем вътре в себе си, за да изкрещим вътре в самите нас, че нещо ни липсва. А думите, които ще заглушат всякакъв друг звук и ще закрият всяка друга картина са именно тези: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!“ (Мат.9:27).

Нека да се опитваме всеки ден да търсим първом царството на Бога и Неговата правда. Тогава ще се отворят и нашите очи и вече няма да виждаме смътно, като през огледало. Тогава бесът ще излезе от нас и ще можем да проговорим. Тогава ще разберем думите Господни: „Нека ви бъде по вашата вяра.“ (Мат.9:29). Тогава ще се научим да виждаме премъдростта в света и с още по-голям трепет и страх да кажем: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!“ (Мат.9:27).

Амин.

Автор: Христо Димитров

Храмов празник и награждаване с офикии в храм "Св. Троица" – град Добрич

 На голямия християнски празник Петдесетница Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Литургия и Вечернята в добричкия храм посветен на Пресветата, Единосъщна, Живоначална и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.

 Празничното настроение на множеството християни бе преповдигнато и от награждаването на отците при храма свещеник Емануил Юсеин – председател на храма домакин и свещеник Велико Великов с офикията "протойерей", както и на свещеник Петър Димитров – председател на новостроящия се храм в града, който е в чест на свети Лука Кримски. Архиереят се обърна към тях с благопожелание за здраве и крепки сили в нелекото им служение.

 След прочитане на еванглеското четиво, митрополит Йоан изтъкна в проповедта си, че днес завършва онзи тържествен период от Пасха до петдесетия ден след нея – Петдесетница, когато се установява и създава светата Църква чрез слизането на Светия Дух над светите апостоли. Светият Дух, Който съгря

Църквата и я облагодати. Архиереят допълни, че молитвата "Царю Небесний" не прозвучаваше нито по време богослуженията, нито в молитвеното правило на християнина от момента, в който Христос възскръсна до сега, когато отново започваме да я произнасяме.

 Ако се вгледаме в творчеството на светите отци и особено на тези, които са живели през XIX и XX век, ние ще видим, че „всички те говориха за нещо много важно в целта на човешкия живот. Първо – да придобием мирен дух, и второ – да препечелим благодатта на Светия Дух. Защото благодатта е сила Божия, тя е нетварна енергия. Благодатта съдейства и лекува нашите немощи, и възпълва нашите недостатъци. Тя е оня дар, който получаваме в светите Тайнства, най-вече и в светата Литургия. Това е силата Божия, която съдейства на човека да се изправи. Благодатта Божия чрез Светия Дух е тази, която възнася човека на небето“, заяви Архиереят.

 Цялото богослужение и проповед на митрополит Йоан може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук: https://www.facebook.com/varnenska.mitropoliq/videos/1788534014650821.

 По установения в Типика ред веднага след светата Литургия се отслужва Вечерня, но с благословението на митрополит Йоан отците раздадоха нафора веднага след нейния край, за да бъдат поздравени от боголюбивия народ. Богослуженията бяха песенно украсени от клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров.

 По време на Вечернята Негово Високопреосвещенство прочете трите установени коленопреклонни молитви, а малко преди това, когато се пее великия прокимен "Кто Бог велий, яко Бог наш", отците раздадоха на присъстващите орехови листа във възпоменание на славното събитие чествано днес.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави богослужението на Петдесетница в храм "Св. Троица" в Добрич

Архиерейска света Литургия се проведе тази неделна сутрин в храм "Св. Троица", в Добрич. На този радостен за всички християни празник богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

На 20 юни 2021 г., петдесет дни след славното Христово Възкресение, Православната църква чества големия християнски празник Петдесетница. На този ден Света Богородица и светите

         Сн. Ангел Радилов, "Подиум"

апостоли били в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос "и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий" (Деян. 2:3-4).

Следващият ден е установен от светата Църква за особена почит към Третото Лице на Светата Троица - Светия Дух.

Запис от богослужението можете да видите във видеото на Варненска и Великопреславска митрополия:

8 Неделя след Пасха – Петдесетница

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".

Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.

Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.

Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха" (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.

Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).

Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.

 Слизането на Св. Дух над апостолите. Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.

Слизането на Св. Дух над апостолите.

Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.

След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме сущо Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).

Почитаме всички български светии

Православната църква чества Неделята на Всички български светии. Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Отбелязва се в първата неделя след Петдесетница. Тази година Петдесетница е на 21 юни. Денят на Всички български светии е уникален. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава.

Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици. Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.

По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.

Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св. Софроний Врачански.

Имен ден днес празнуват хората, които носят имената Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.

Неделя на Всички светии

Православната църква отбелязва днес Неделя на Всички светии. Денят се чества в първата неделя след Петдесетница и в него се отдава почит към всички светии, вършели чудеса и разпространявали Евангелието и Божия промисъл. Прославят се св. прор. Елисей и св. Методий, патр. Цариградски.

На този ден празнуват всички с имена: Асен, Аспарух, Ася, Десислав, Десислава, Крум, Румен, Румяна, Чавдар

Кои са светиите, които почитаме:
Свети пророк Елисей бил велик чудотворец. Самото му рождение било съпроводено с явления-чудо: в град Силом, на около 45 км от Йерусалим, имало златна телица, на която падналите в идолопоклонство израилтяни се покланяли като на Бог и принасяли жертви. В часа на Елисеевото рождение бездушната телица заревала така силно, че я чули чак в Йерусалим. Всички много се дивели на това, а един свещеник, преизпълнен с Дух Свети, казал:
- Велик Божий пророк се е родил днес и той ще разруши истуканите и ще съкруши силните!
Когато Елисей достигнал пълнолетие, прекарвайки живота си в девствена чистота, за да угоди повече на Бога, Бог го призвал за пророческо служение. Това станало така. Веднъж Елисей орал земята с дванадесет рала волове. Пророк Илия, който по това време се намирал на планината Хорив и говорил с Бога, получил от Него повеление да помаже Елисей за пророк вместо себе си. И когато Елисей бил в полето, пророк Илия го наближил и хвърлил кожуха си върху него, и като му предал волята Господня, го нарекъл за пророк и му заповядал да го следва. Елисей начаса оставил всичко и бил готов с цялото си усърдие да следва светия Божий пророк Илия, но само измолил от него позволение за кратко да се завърне вкъщи и да се прости с баща си и майка си. У дома си той заклал воловете, с които орял, насякъл плуга и го запалил, и като опекъл на него воловете, раздал на хората и съседите си за угощение. После целунал баща си и майка си и незабавно последвал Илия, и му служел, поучавайки се от него на Божиите тайни. По Божията благодат той станал пророк, не по-малък от учителя и наставника си Илия. Когато на Бога било угодно да грабне раба Си Илия във вихрушка с огнена колесница на небето и да го пресели в рая, Илия запитал Елисей какъв дар желае от Бога, за да му го изпроси със своята молитва.
Елисей не поискал нещо земно и временно, защото, като оставил всичко заради Бога, не му било нужно нищо на земята. Той не искал от Илия нито здраве за тялото си, нито дълги дни живот, защото, очаквайки да наследи вечния, не желаел дълго да пребивава във временния. Той си изпросил благодатта на Светия Дух, която била в Илия, да се приумножи в него самия.
- Пророческият дар и дарът за чудотворство, който е в тебе - казал той, - да бъде двойно върху мене, та да мога ония, които са заблудени и служат на Ваала, да поуча с пророческо слово, като потвърждавам наставленията си с чудеса и чрез това да ги обърна отново към Единия истински Бог.
Илия се съгласил да изпълни исканото, но с едно условие:
- Ако видиш как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде.
И ето, докато вървели и разговаряли, явила се огнена колесница и огнени коне, които ги разделили един от друг, и Илия се понесъл във вихрушка към небето. А Елисей гледал и викал:
- Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница.
Накрая, когато вече не виждал огнената колесница, скрила се далеч във висините заедно с Илия, той почнал да плаче за него като за свой баща и раздрал дрехите си на две. Но ето че видял кожуха, който Илия хвърлил отвисоко и с който покрил Елисея, и приел това за знак, че духът Илиев е двойно върху него, и се утешил в своята печал. Той пазел кожуха при себе си като скъпоценно съкровище или като драгоценна царска дреха и с него извършил същото чудо, както Илия. За да премине река Йордан, той ударил с него по водата, тя се разделила на две и Елисей преминал по сухо. Пророческите ученици, живеещи в Иерихон, видели това чудо и се убедили, че Илиевият Дух е слязъл върху Елисей. Те излезли насреща му и се поклонили до земята.
Елисей бил славен пророк. Той предсказал седемгодишния глад в земята на Израиля. Предвидил смъртта на сирийския цар Венадад, посочил, че сирийското царство ще премине в ръцете на Азаила.
Пророк Елисей вършел чудеса не само приживе, но и след кончината си се проявил като чудотворец. Година след неговата смърт се случило така, че погребвали един човек извън града. В това време в израилската земя нахлули моавски пълчища. Придружителите видели неприятеля отдалеч и хвърлили тялото в една пещера. Това била пещерата, където бил погребан пророк Елисей. Щом се допрял до костите на пророка, мъртвият на часа оживял и като излязъл от пещерата, тръгнал към града.

Житие на Св. Методий, патриарх Цариградски
Св. Методий бил родом от гр. Сиракуза (Сицилия). След като завършил светско училище, той приел монашество и започнал да се подвизава в манастир. Цариградският патриарх Никифор го взел на служба при себе си.
Във време на иконоборческите царе той се прочул навсякъде като отличен бранител на иконопочитанието. Император Теофил (829 - 842) го пратил на заточение на един остров, където бил хвърлен в тъмница, заедно с двама обикновени разбойници. Там той прекарал седем години във влага, без светлина и без достатъчно храна. Във време на благочестивата царица Теодора и нейния син Михаил, св. Методий бил освободени и избран за патриарх.
В първата неделя от Великия пост - Неделя на Православието (19 февруари 842 година) - патриарх Методий тържествено внесъл иконите в църква и написал канон в тяхна чест. Тоя велик изповедник на вярата се поминал в 846 година.

Света Петдесетница Ден на Света Троица

Два основни християнски празника, които са неделими в християнската традиция, имат своето единство и в българската традиционна култура. Това са Петдесетница и отбелязваният на следващия ден празник Свети Дух.

Петдесетница 

Както подсказва названието на първия от двата празника, той се отбелязва на петдесетия ден след Великден – винаги в неделя. Петдесетница възпоменава евангелското събитие, при което след Възнесението на Иисус Христос неговите ученици – апостолите – се събрали за молитва в Йерусалим. Изведнъж чули шум и над тях започнал да се спуска Светият Дух във вид на огнени езици, които се разделили и застанали по един над главата на всеки от апостолите. Така Христовите ученици се изпълнили със Светия Дух и получили неговите дарове – да говорят и проповядват Словото Божие сред различни народи и на различни езици. Изпълнени по този начин от божествените енергии, те стават вестители на Евангелието по целия свят. Затова Петдесетница се смята за начало, т.е. рожден ден на Църквата.

Под влияние на православната църква в българската народна традиция празникът се нарича още Света Троица, защото на този ден апостолите влизат в пълно единение с Бога, който има три лица в неразривно единство. Апостолите са познали Бог-Отец чрез Сина Божий – Исус Христос, а чрез даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който в момента на кръщението си влиза в общение с троичния Бог чрез Светия Дух.       

Поради възловото значение на Петдесетница в християнската история празничното богослужение на този ден е по-особено – светата литургия се слива с вечернята, която обикновено се отслужва вечер. Именно на вечернята свещеникът разхвърля над вярващите предварително осветена шума от орехови листа, която напомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Тези клонки се занасят по домовете и се пазят до следващата Петдесетница върху домашната икона или кандило. 

Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си. Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“.  

Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, освен че се пазят на домашната икона, се използват като универсален лек – против молци, като са ги слагат между тъканите и дрехите; поставят ги и в хамбарите, за да няма червеи по житото; при болест ги запалват и се опушват, „прикадяват“ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума поставят и в храната на овцете „за здраве и против уроки“. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите стопански постройки, подобно на зеленината на Гергьовден.  

Свети Дух

В българската традиция празникът Свети Дух, също е свързан с паметта за починалите. Той винаги е в понеделник и на него Църквата почита третото лице на Бога – Светия Дух. В някои български райони съществува вярването, че на този ден Бог прибира душите на починалите на небето, и ако тогава вали, това са „сълзите на покойниците, които плачат, защото се разделят с близките си“.

На много места същестува обичай в нощта срещу двата празника болни хора да преспиват за здраве край оброчище, параклис или манастир, посветени на Св. Троица или Св. Дух. Разпространено  е вярването, че от празника Свети Дух започва Русалската седмица. 

В по-ново време празникът Свети Дух се чества у нас и като Ден на Македония. Традицията се утвърждава особено силно след Първата световна война, като различните събития се организират от дружествата на заселилите се в България македонски българи. В катедралния храм на даден град се отслужва панихида в памет на загиналите българи за свободата на Македония и благодарствен молебен за живите, а след това по главната улица преминава възпоменателна манифестация.