„Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден)… за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий, чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:4,5,7). Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
От се сърце поздравяваме всички вас с Рождеството на Спасителя на света (Йоан 4:42) и пожелаваме на всички крепки душевни и телесни сили, Божия помощ в трудовете, мир и благоденствие. Нека чрез родилия се във Витлеем Спасител да се преобразява лицето на България – нашето мило Отечество!
Свети апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това - за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (Гал. 4:6).
Как се разпространява върху хората това осиновение? Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (Рим. 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение (Рим. 8:15). Намирането на този дар изисква от човека готовност и усилия. „Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:26-27). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христа (Гал. 3:27).
Възпоменаването на събитието Рождество Христово трябва да повдигне в нас размисъл доколко ние, които сме кръстени човеци, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; доколко е жива и действена нашата вяра; до каква степен призива на апостола да се облечем в Христа се осъществява в нашия ежедневен живот? Доколко оставаме верни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на човека от Бога е и Божий дар, и заповед едновременно. Като дар то се донася на нас чрез родения във Витлеем Младенец и се осъществява в живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас вяра и съответстващи на вярата добри дела. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, доброто и правдата, толкова повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни дарове на Светия Дух се изливат върху нас.
Същевременно сред многото добродетели в крайна сметка има две, за които Словото Божие говори като условия за осиновението на човека от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделението и кръвопролитието. Християните са длъжни да осъществяват тези добродетели в личния и обществения си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специални места за осъществяване на християнските заповеди. Те трябва да се изпълняват навсякъде, където има болка, страдание, нужда, разделение, вражда. Господ изисква от нас състрадание и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се проявяват, трябва да предизвикват у нас ответните чувства – състрадание и милосърдие.
Отиващата си година беше изпълнена с различни големи изпитания. В борбата с жестоката болест Ковид-19 загинаха множество човеци. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, катастрофите съсипаха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на човека. Какъв трябва да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това чувство, с което е бил богат нашият народ, но което е отслабнало в сърцата ни, които днес са закоравели и закрити за чуждата болка. Чувството на състрадание поражда солидарност, солидарността умножава силата на народа, прави го способен да преодолее най-страшните изпитания. Преп. авва Доротей учил, че хората са подобни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкова са по-близко един към друг. Състраданието и солидарността сближават хората, правят ги силни, същевременно ги приближават към осиновението от Бога.
Осиновението на човека от Бога Евангелието свързва също така с миротворството: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). За осъществяването на тази заповед също няма граници: мирът в нашите сърца, мирът в семейството, мирът в нашите енории, мирът в колективите, където се трудим, мирът в Църквата, мирът в нашата страна, мирът сред народите, мирът сред ближни и далечни – това е областта на християнското миротворчество. Да бъдеш миротворец, значи не да нарушиш мира там, където той е факт, но да изградиш мира там, където е нарушен, и да съдействаш с всички начини и способи да се излекува разделението и да се укрепи мирът. Следвайки този принцип, нашата родна света Църква неизменно възпитава своите чеда в дух на мир.
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
Господ се роди във Витлеемската пещера, за да могат синовете човешки да станат синове Божии. Но какво означава за хората осиновението от Бога, какво им дава това осиновение? Осиновението означава съпричастност към Божествената любов, защото „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8). Осиновението от Бога въвежда човеците в тайната на любовта като висш закон на живота, разкрива пред тях смисъла на този живот и дарува сили за неговото осъществяване. С други думи, осиновението от Бога е преображение на човешкия живот по законите на Божествената любов, уподобяване този живот на Божествения живот. Това преображение започва тук, в условията на земното битие, и преминава във вечността.
„Възлюбени - говори ни свети апостол Йоан Богослов, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3:2).
Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем верни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света чрез Своето Рождество! Амин!
Честито Рождество Христово!
