Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.
Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.
За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.
Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.
Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.
Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.
От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.
40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.
Източник: БТА
