Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. По време на постите може да се употребява олио и вино без сряда и петък. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. В определени дни се разрешава риба и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи). За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние е в някаква степен духовен подвиг, изискващ себеограничение. До 22 ноември вярващите трябва да ядат само растителна храна с олио, а от 23 ноември до 19 декември е позволена и риба, с изключение на сряда и петък. От 20 до 24 декември отново се консумира само растителна храна с олио, а на 25 декември, когато се празнува Рождество Христово, вече е позволено и блажно.
На Никулден – 6 декември, се разрешава риба. Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.
Според някои духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение.
Венчавките са забранени от началото на коледните пости до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.
Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно – през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определяне на датата на това събитие.
Корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка – да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. С това хората в самото начало е трябвало да се приучат не само на послушание, но и на въздържание – така необходими условия за нравственото усъвършенстване на човека, за утихване на страстите и за възстановяване на общението му с Бога. Още от старозаветни времена до пост се прибягвало главно в дни на скръб и тежки изпитания, при покаяние и преди започване на важно и трудно дело, за да се изпроси Божията милост и подкрепа. Сам Господ Иисус Христос започва своето земно служение с 40-дневен пост и утвърждава поста, като му придава нов, по-дълбок духовен смисъл.
