Илинден е един от онези дни, в които с гордост в сърцето честваме подвизите на смелите си предци, които са давали живота си за свободата на народа.
На Илинден през 1903 г. избухва така дългоочакваното Илинденско-Преображенското въстание, за което се вярва, че ще спаси България от робството на Османската империя. Много от организаторите, които всъщност са обикновени хора, мечтаещи да се освободят от оковите на робството, бързат със стартирането му, за да може всичко да приключи веднъж завинаги. Но видни смели борци, като Даме Груев и Гоце Делчев, не са съгласни с прибързването, защото познават обстановката добре. В крайна сметка, въстанието взема много жертви както от българска страна, така и от османска. Империята прави всичко възможно да потуши бунта и успява. Хиляди македонци намират подслон в свободна България.
Въстанието носи имената на църковните празници, на които избухват основните бунтове — Илинден, на 20 юли (2 август стар стил), в Битолския вилает, а на Преображение Господне, 6 август (19 август стар стил), в Одринския. Тъй като на 2 август (20 юли) се почита Свети пророк Илия, на много места въстанието е по-известно като Илинденско.
Илинден — поверия, традиции и обичаи
Преданията и вярванията за свети Илия се различават в различните части на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.
Едно от преданията разказва, че св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде – в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според народните поверия, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата.
Според народните вярвания светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.
По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“.
Според народните поверия набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, затова и се препоръчва да сме особено внимателни.
На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.
На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото свети Илия е техен покровител. Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.
