На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата.
Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея в 325 г. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” на “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г.
Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното Писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.
Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобни Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението “Радост моя!” и поздрава “Христос воскресе!”. С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
