Честваме паметта на преподобния Теодосий Велики

След даването на равноправие на християнството в Римската империя (313 г.), то започнало широко да се разпространява. Заедно с това някои християни почвали да търсят уединен живот, далече от суетата и съблазните на света. Така се появило монашеството – мъже и жени заживявали уединено или в общности, обикновено извън населените места. Много от тях се занимавали с богословски трудове или просто се усъвършенствали в духовния живот и със съветите си станали опора както на други монаси, така и на цялата Църква през следващите векове.

На преподобния Теодосий Велики християнството дължи създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Той е роден в Кападокия в 424 г. Възпитан в християнските добродетели и просветен от изучаване на Божието слово, младият Теодосий пожелал да се посвети на духовен живот. Като първа стъпка решил да се поклони на светите места в Йерусалим. На минаване през Антиохия той посетил свети Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и предрекъл, че Теодосий ще бъде „велик пастир на словесни овце“, което после напълно се потвърдило от живота на бележития подвижник.

През 450 г. Теодосий отишъл в Йерусалим и се запознал с живота на отшелниците близо до Светия град. След това се уединил във Витлеемската пустиня, където години наред обитавал една пещера и чрез молитвен подвиг достигнал духовно съвършенство. Бог му дал дар на чудотворство и прозорливост. Мнозина започнали да се заселват около него и така се създал неговият знаменит манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий пръв въвел общежитийната форма на монашество и затова е наречен „киновиарх“ (началник на общежитие). В мъдрото си ръководство духовният отец съчетавал кротост със строга справедливост. След като обучил хиляди монаси, се упокоил на 105-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТИ ТЕОДОСИЙ ВЕЛИКИ

На 11 януари православната църква почита паметта на Свети Преподобни Теодосий Велики и днес своя имен ден празнуват всички, които носят имената Теодосий, Богдан и Богдана. Буквално преведено, името Теодосий означава даден от Бога, дошъл на този свят като дар на Провидението.

Свети Теодосий е бил възпитаван в благонравие и почитане на Божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. Така светецът заживял в една пещера във Витлеемската  пустиня и се отдал на непрестанна молитва към Бог, а той го възнаградил като му дарил чудотворство и прозорливост.

Теодосий Велики е първият светец, който направил монашеството популярна форма на живот, заради което е наречен от последователите си „началник на общежитието“. През 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежителни манастири в Палестина, докато на Свети Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.

При Свети Теодосий са постъпвали много монаси от различни народности – гърци, грузинци и арменци, като всеки от тях е имал отделен храм, в който е трябвало да изпълнява седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец. За светото Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.

Преподобни Теодосий Велики сам е предсказал смъртта си няколко години преди да напусне този свят и съобщил затова на трима негови епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: „Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока! “ В същото време Антиохия била разрушена от земетресение.

Свети Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, откъдето започнало неговото монашество. Йосиф Студит и Теофан Начертани, използвайки източници на Свети Сава Освещени, са написали голяма част от житията за Свети Теодосий Велики, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири.

Преп. Исакий, Фавст и Далмат

Преподобни Далмат живял при царуването на Теодосий Велики, служел във войската и се ползвал с уважението на царя. Презирайки всичко светско заради Бога, той оставил жена си и децата си; вземайки със себе си само сина си Фавст, той отишъл при преподобни Исаакий, който имал обител близо до Константинопол; тук те били постригани в монашески чин от преподобни Исаакий и двамата водели богоугоден живот, постоянно спазвайки строг пост. Когато преподобният Исаакий вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска. 

Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила. Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор, заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител. Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост.

Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.