Но още от ранна младост Анисия се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя наследила голямо богатство. Богатството обаче не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и суета и лесно отдалечава от Бога. Затова Анисия молела Бога за помощ, за да я упъти да употреби полученото богатство за полза, а не за погубване на душата си.
И тогава решила да раздаде всичко на бедните. Тя посещавала болници и затвори, като носела на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала младата християнка. Тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с любов и усърдие. След като раздала богатството си, тя сама заживяла в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите – в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци.
В това време император Галерий започнал ужасно гонение против християните. Той е известен като ожесточен противник на християнството и главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан. Тогава който убивал християнин, не се смятал за виновен в убийство.
Веднъж в 298 г. Анисия отивала на църква, а в тоя ден езичниците имали празник. Един войник видял Анисия и решил да я принуди да принесе жертва на идолите. Изплашената девойка се съпротивила и се прекръстила. Тогава войникът извадил меча си и безжалостно я пронизал. Християни с почести погребали тялото на мъченицата.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
