Православната църква празнува Игна̀жден

Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Оредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнаждени е преместен от 21 на 20 декември.

Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Игнажден - празник на надеждата за благополучие и късмет на семейството

Празникът, който в народната традиция се свързва с началото на Новата година, има редица интересни обичаи

На 19 декември църквата почита Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си.

Игнатий Богоносец бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия. По времето на император Траян, в началото на II век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Вярва се, че от Игнажден Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ. Дните през този период се наричат „мъчници“. С празника, отбелязван на 20 декември, са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.

От този ден започват коледните празници. В народните поверия този ден се смята за преход от старата към новата година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта.

Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.

Интересен обичай има в някои части на страната - полазникът или първият, влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна - да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно - посрещат го с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.

Ако в дома ви влезе бременна жена или жена с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.

В Родопите Игнажден се нарича и „хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

Традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.

Не изнасяме нищо от къщи днес - най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.

На този ден празнуват Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян.