Православната църква празнува Игна̀жден

Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Оредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнаждени е преместен от 21 на 20 декември.

Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Игнажден - празник на надеждата за благополучие и късмет на семейството

Празникът, който в народната традиция се свързва с началото на Новата година, има редица интересни обичаи

На 19 декември църквата почита Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си.

Игнатий Богоносец бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия. По времето на император Траян, в началото на II век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Вярва се, че от Игнажден Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ. Дните през този период се наричат „мъчници“. С празника, отбелязван на 20 декември, са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.

От този ден започват коледните празници. В народните поверия този ден се смята за преход от старата към новата година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта.

Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.

Интересен обичай има в някои части на страната - полазникът или първият, влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна - да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно - посрещат го с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.

Ако в дома ви влезе бременна жена или жена с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.

В Родопите Игнажден се нарича и „хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

Традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.

Не изнасяме нищо от къщи днес - най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.

На този ден празнуват Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян.

Игнажден е!

Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември. 

Имен ден имат: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена.

Игнажден в народния календар

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.

За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството. 

wikipedia.org