Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември.
Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България
на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на
новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз
или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“
на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е
бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.
Имен ден имат: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон,
Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен,
Пламена.
Игнажден в народния календар
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще
влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата
година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има
благоденствие и успех във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и
преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква
огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“.
В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него
пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да
мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци
за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът
посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата,
задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад
вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
wikipedia.org
