Това е църковен празник, влязъл в народния календар с името „Свети Врач”, в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители.
Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Иисус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест и недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни.
Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте”. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребърници. Над гроба им по-късно е построен храм, в който ставали чудеса.
Имен ден празнуват: Козма, Кузман, Дамян, Дамяна, Красимир, Красимира, Красин, Красина.
На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България – връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, но скоро след това цар Петър (927-969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
