На 1 ноември БПЦ чества паметта на светите безсребърници Козма и Дамян, и на преподобномъчениците Яков Костурски, дякон Яков и Дионисий

Свети Козма и Дамян били родом от римската провинция Азия, Западна Мала Азия. Майка им рано останала вдовица, но посветила всичките си средства и усилия на християнското възпитание на двете си деца Козма и Дамян. Братята били умни и трудолюбиви младежи, изучили много науки, но с голямо желание се посветили на медицината. От любов и милосърдие към страдащите лекували болестите им без да взимат пари (сребърници), поради което били наречени безсребърници. Когато излекуваните болни искали да им се отблагодарят с пари или стоки, те решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: "Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!". Така свети Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си и се упокоили в мир.

Свети Яков е роден в костурското българско село Горенци (днес Корисос в Гърция) през втората половина на XV век. Бил заможен човек, скотовъдец, но след среща с бившия цариградски патриарх свети Нифонт решил да раздаде на бедните всичко, което притежавал и се оттеглил в Света гора. Станал монах в манастира Дохиар и се подвизавал в труд и молитва. След известно време се върнал в родния край и започнал да проповядва на народа, който имал голяма нужда от християнска просвета. Скоро обаче след клевета на някои клирици, че бунтуват народа, Яков и двама от учениците му, йеродякон Яков и монах Дионисий, били заловени от властта и изпратени в Одрин. Там били измъчвани жестоко и накрая ги осъдили на смърт чрез обесване. Но Яков умрял още в затвора и османците обесили трупа му, а после и другите двама мъченици на 1 ноември 1520 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Отбелязваме Деня на Св. Безсребърници Козма и Дамян

На 1 юли отбелязваме Деня на Св. Безсребърници Козма и Дамян. 

Това е църковен празник, влязъл в народния календар с името „Свети Врач”, в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители.

Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Иисус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест и недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни.

Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте”. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребърници. Над гроба им по-късно е построен храм, в който ставали чудеса.

Имен ден празнуват: Козма, Кузман, Дамян, Дамяна, Красимир, Красимира, Красин, Красина.

На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България – връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, но скоро след това цар Петър (927-969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.

Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян (честват се и на 1 юли).

Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители).

Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. Култът към лечителите е бил силно развит в земите на Източната Римска империя.

В традициите на българите 1 ноември е свързан и с празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян безсребреници. 

В деня на братята лечители се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

В почитането св.Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните будители, които са нашите истински духовни лечители.