Петър и Павел били най-видните сред апостолите на Иисус Христос.
Средновековна традиция ги нарекла по гръцки „корифеи“, което на български е предадено като „първовърховни“. За Петър се говори в евангелията и в книга Деяния апостолски, а за Павел – в Деяния апостолски и в посланията му.Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей пръв бил повикан и после основателно е наречен „първозвани“, но Петър го „изпреварил“ с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.
След Петдесетница апостол Петър проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: „Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света“.
Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил – станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.
Според преданието двамата апостоли пострадали в Рим на днешния ден в 67 г., по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел – посечен с меч.
Източник: БТА