ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е
ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква Българската Екзархия.
По Божи промисъл всичко това става точно хилядолетие след първото учредяване на Българската църква на 4 март 870 г. Хилядолетие, през което православният ни народ преминава през всевъзможни премеждия и изпитания, познал както вкуса на възхода и заслужената слава, така и покрусата от неуспехите, пораженията и упадъка. Време, през което довчерашните езичници, различни по вяра и по род, се превръщат благодарение на обновлението си в купела на светото Кръщение в единен и могъщ православен Божи народ, който бързо се въздигал през вековете до образец за подражание от останалите православни народи, сочен като пример за успеха на християнската мисия и като модел за духовен, държавен и културен възход чрез принадлежността си към Църквата Христова.
За да изпита и утвърди още повече във вярата този православен български народ, благият Божи промисъл му отредил и едно от най-тежките изпитания попадането под двойна зависимост, духовна и политическа, продължила векове наред, заплашвайки го с изгубване и на най-ценното, което той притежавал неговата нова духовна идентичност като народ на Христос, народ, живеещ и спасяващ се в Църквата на Христа Спасителя. Православният ни народ обаче удържал и на това изпитание и не просто удържал, но окончателно и безвъзвратно го утвърдило във вярата, “...веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда 1:3).
Най-яркото доказателство за всичко това празнуваме днес, в двадесет и осмия ден на февруари, когато преди столетие и половина, в далечната 1870 г., вековната титанична борба на нашите предци поборници за духовната ни независимост, бе увенчана с богоблагословен успех и отнетата някога църковна самостоятелност беше възстановена в лицето на Българската Екзархия.
Достигналите до нас исторически свидетелства от онази славна и героична епоха недвусмислено ни показват огромния възторг и ентусиазъм, с който това велико събитие е посрещнато от православния ни народ. Радостта на православните българи не може да бъде описана, тъй като тя е безгранична. Събуденият православен български дух благодарение на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и народно възраждане най-сетне вижда плодовете на своята твърдост във вярата и на своето постоянство, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си съдба. Възстановена е Православната ни църква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо освобождение и пълното възстановяване на изгубеното някога достойнство на един изстрадал, но духовно здрав и непобедим народ.
Годините след учредяването на Българската Екзархия донесоха и продължават да носят на православния български народ нова слава и нови поводи за заслужена гордост, но с тях дойдоха нови и различни в сравнение с предишните изпитания. Изпитания за завещаната ни от предците православна вяра и за принадлежността ни към Църквата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ала калената в борбите за духовна и църковна независимост българска воля, достигнала своя безспорен апогей при възстановяването на самостоятелната ни Православна църква на 27 февруари 1870 г., и до днес остава сигурен залог и гарант за съхраняването на духовната ни и народна идентичност, в приемственост и вярност към делото и заветите на нашите предци, родили и отгледали ни в Господа и в единствено спасителната православна вяра.
Вечна и блажена да бъде паметта на всички поборници на свободния православен български дух!
Честита и благословена 150-годишнина от учредяването на Българската Екзархия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
Забележка: По решение на Св. Синод от заседанието му на 20.01.2020 г., това послание да бъде прочетено от църковния амвон на 28.02.2020 г., след края на
