Жените мироносици бяха първите достоверни свидетели на Христовото възкресение, а тия двама достопочтени мъже снеха от кръста тялото на Господа, „обвиха Го в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват“ (Йоан. 19:40) и Го положиха в новия гроб. За тях се разказва, че първият, който бил виден член от еврейската Синагога, бил изключен от нея, защото открито проповядвал за възкресението на Иисус, а вторият бил удостоен да види Възкръсналия и също станал дръзновен Негов проповедник, поради което много пострадал от юдеите. Затова е наредено да се чества в този ден и тяхната памет заедно с тая на мироносиците. Тъй и подобаваше, щото тия, които бяха най-привързани към Господ Иисус по време на Неговото служение и Му засвидетелстваха голяма любов при страданията и погребението Му, да се удостоят първи до Го видят възкръснал и да изживеят радостта на Възкресението и първи да бъдат Негови проповедници. Някога първом жената съгреши, а после и мъжът; сега пък жената първа получава вестта за Възкресението. А наричат се тия жени „мироносици“, понеже според евангелското повествование, след като минала събота подир погребението, те купили аромати и благовонно миро и дошли да помажат тялото на Иисус съгласно тогавашния юдейски обичай. В ранното утро на първия ден на седмицата (неделя), те бързешком се запътили към гроба. Навярно са знаели, че гробът е заварден от стража, но тая мисъл не ги плашела. Любовта им към Лежащия в гроба сподавила у тях всеки страх. Защото в любовта няма страх (1Йоан. 4:18). Една мисъл само ги тревожела – кой ли ще им отвали камъка от вратата на гроба, понеже бил много голям. Но когато дошли до гроба, ето, виждат, че камъкът е отвален! И не само това, но видели нещо още по-достойно за удивление – ангел Господен седи върху камъка на вратата гробни, а вътре в самия гроб видели и други два ангела. Върхът на удивлението, на страха и радостта заедно, обаче, било явяването на Самия възкръснал Господ, Който ги поздравил с думите: „Радвайте се!“
Светите евангелисти ни споменават имената само на няколко от мироносиците. Мария Магдалина, от която Христос бе изгонил седем бяса. Тя първа бе дошла на гроба и първа бе видяла възкръсналия Христос. В своята голяма скръб отначало тя не Го познала и помислила, че е градинарят. Според едно древно църковно предание тя след възкресението се явила пред римския император Тиберий и му известила за станалото чудо. След това се установила в гр. Ефес, където и починала. Била погребана от св. Йоан Богослов. По-късно при император Лъв Мъдри светите ѝ мощи били пренесени в Цариград.
Втората от мироносиците била Саломия, дъщеря – както се смята – на праведния Йосиф (обручника на св. Дева Мария), жена на Зеведей и майка на Йоан, любимия Господен ученик.
Третата мироносица е Йоана, жената на Хуза, домакин на цар Ирод. Четвъртата била Мария Клеопова, петата – Сусана, шестата – другата Йоана. По всяка вероятност ще да са били още и Мария – майката на апостол и евангелист Марк, а също и двете сестри на Лазар – Марта и Мария. Всички тия, както се спомена, следвали Господ Иисус по време на проповедническото Му служение, подпомагайки Го материално. Те Му останали верни и предани до самата Му смърт и при погребението Му. Затова и св. Църква заслужено е посветила третата следпасхална неделя на тия богопредани жени – първи свидетелки на Възкресението. Тяхното дело на мироносици и проповеднички за Христовото възкресение е достойно за спомен и похвала. По молитвите на Твоите мироносци и мироносици, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин!
