Било времето на след Възнесение. Било светлото време на великото преобразяване на един свят, погубващ себе си и чедата си… Езичниците ставали християни. Евреите, избраният Божий народ, отхвърлил Спасителя, също се обръщали. Християните, водени от апостолите, поемали мъченическия си път. Пръсвали се из цялата Римска империя. И светлината им греела сред човеците, защото делата им били добри…
Първият християнин от езичниците бил Корнилий Стотник, но щом свети Петър го кръстил, християните от обрязаните юдеи възнегодували, че Петър е ходил при необрязани и недоволствали, докато той не им разказал за видението, което имал – за плащаницата, спусната от небето. Едва тогава юдеите-християни си спомнили пророческите думи: “Бог и на езичниците даде покаяние за живот”.
Юдеите не били радостни от растящата популярност на новата вяра. Те се надявяли християнството да премине, да престане да ги безпокои. Но не станало според очакванията им. Бившите рибари, каквито били много от апостолите, проповядвали Христовото учение пред всички, призовавали името на възкръсналия си Учител и извършвали много чудеса. Думите и делата на Христовите последователи привличали много хора, които ставали християни. Те напускали домовете си и стария си живот, за да станат ученици на апостолите и да заживеят като християни.
Юдейските началници с право се тревожели за себе си и своето учение. Те започнали да преследват апостолите, наказвали ги, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, настройвали срещу тях народа… Първосвещеникът и фарисеите обвинявали апостолите в грехове и престъпване на Мойсеевия закон. Тази болезнена за всеки евреин тема трябвало да предизвика недоволството на хората спрямо апостолите. Но Бог е на страната на правдата – клеветите не успявали, Христовото стадо се умножавало. В тези чудни времена първите християни живеели сякаш в самия рай – сред тях нямало хора, които да се нуждаят – всеки, който притежавал земи или друг имот ги продавал, донасял получената сума при апостолите и предоставял на тях да решат как да се използва тя. Това, което в очите на днешните хора би изглеждало като жертва, в дните на ранната Христова църква се възприемало като Божия воля и милост – апостолите, учениците Христови да решат как да се употреби това, което си донесъл за благото на Църквата.
Сред хората, които получавали храна, имало пришълци от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил, някои от тях възроптали. Евреите, наречени елинисти, които били от езически страни и приели християнството, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Апостолите чули за този проблем и решили да изберат 7 души, които да разпределят дажбите и да следят за справедливото разпределяне на храната. Избраните били наречени дякони, което означава служители. Апостолите се помолили за тях и ги ръкоположили. Измежду тези дякони пръв бил свети Стефан. В Деяния Апостолски свети Лука пише за него, че е “мъж, изпълнен с вяра и Дух Свети”. Събранието на верните, избира освен Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, имената им не са еврейски, а гръцки. Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господ с името Павел към вяра и към апостолско служение. Павел бил родом от град Тарс.
– Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите – казвали апостолите – затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
В Йерусалим вярващите ставали повече. Дори еврейските свещеници се обърнали към Христос. Членовете на синедриона не можели да се успокоят. Те започнали спор със Стефан, но не могли да си обяснят духовната му сила и мъдрост, с която били изпълнени думите му – а Стефан правел и чудеса… Фарисеите и членовете на синедриона умеели само едно – да настройват хората срещу правдата. И сега ловките и зли играчи с народните настроения настроили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които да повторят техните обвинения. И тогава повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение.
Той припомнил всички Божии благодеяния на еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"
"Нашите бащи не искаха да (му) се покорят – казал той, – а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет" (Деян. 7:39). … Всевишният не живее в ръкотворни храмове – казал той, – както казва Бог чрез пророка: "небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?" (Деян. 7:47-50)….
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и се късали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.
Нито думите, поведението, достойнството и кроткото понасяне на мъченията трогнали враговете и спрели убийците. Последната молитва на мъченика, която била за убийците, те дори не чули. Сред тях бил човек с име Савел – тогава жесток гонител на християните. Същият Савел, който по-късно, просветен от Божия Дух, станал Павел – апостолът на езичниците и първовърховен учител на Христовата Църква.
Според Преданието на Църквата, Пресвета Богородица заедно със свети апостол Йоан Богослов гледала от височината как убиват свети Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да бъде изядено от зверовете и птиците. Но един от големите еврейски законоучители – Гамалиил, който уважавал мъченика, взел тялото му и го погребал в своето имение. Вярващите го оплакали. Гамалиил също станал християнин, както и неговият ученик – Савел…
Християните ставали все повече, безпристрастните наблюдатели виждали с какво мъжество последователите на Христос понасят мъчения и изпитания. И ги следвали. Повярвалите били принудени да бягат от Йерусалим, защото там били жестоко преследвани и се пръснали в цяла Юдея.
През 415 година мощите на свети Стефан били открити чрез видение на един свещеник. Поставили ги в Сионския храм в Светия град.
