Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците, тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник “Златоструй”, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

Претърпял много гонения заради величието си и прямотата, бил местен в различни градове и провинции. Последно бил изпратен в Кукуз (Армения), където св. Йоан престоял 2 години. Враговете му, като узнали, че и там той е приет радушно, започнали отново интригисрещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължение на три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението. В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град, и му казал: “Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно”. Св. Йоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града – умрял по пътя в малкия град Коман.

Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия, причастил се със св. Тайни и последните му думи били: “Слава на Бога за всичко!”

Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден) паметта му е пренесена на 13 ноември. Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Цариград и положени в църквата “Св. Апостоли”.