На Константинополския събор през 870 г., на нарочно заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра.
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Симеон Велики.
