Знаем само, че като се стремял още от най-младите си години към подвижническия живот, той приел монашество и умъртвявал плътта си с постоянен пост и молитва. Яков много обичал да чете книгите на Свещеното Писание, а преди това винаги очиствал ума си с молитва. Впоследствие той бил възведен в епископски сан, четем в житието му.
При царуването на императора иконоборец Константин Копроним
свети Яков бил принуждаван да се отрече от иконопочитанието. Но той не се подчинил на нечестивите иконоборци, за което бил подложен на много мъчения - бил гонен, заточаван, измъчван с глад и жажда и претърпял още много други мъки.
Посред страданията той предал светата си душа на Бога,
заради Когото се подвизавал. А от Него приел Небесното Царство и се радва вечно на небесата.
