Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
На Успение Богородично се раздават предварително осветени в църква обредни хлябове и сезонни плодове за здраве и в почит на починалите. Правят се сборове и се колят курбани за здраве. На 15-ти август се правят родови срещи, които са свързани с жертвоприношение - курбан за здраве, за живот, против болести и премеждия, за плодородна година. На трапезата задължително присъства питка, украсена с орнамент, тиква, царевица, варено жито и пиле. На Успение Богородично задължително се ядат грозде и диня.
Днес имен ден празнуват Мария, Мариета, Марияна, Мариела, Миро, Марио, Мира, Преслав, Преслава.
