В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм.
Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи. Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус.
Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога.
Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
