На 9 февруари честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски

В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през III век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий. Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда. След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни и го отдалечават от Бог. Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.

Но в средата на века започнало тежко гонение против християните. Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници. Сред първите преследвани били християнските свещеници. Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите. Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!“. Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА