Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място. Така малко по малко Трифон успял не само да се изучи, но и да преподава на другите хора вечните истини на своята вяра. Той получил от Бога благодат да върши чудеса, особено изцеления на болни. Младият християнин безплатно изцелявал различни болести на тялото, но и очиствал заразените от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните способности на Трифон, помолил го да излекува болната му дъщеря. След това се опитал да изрази своята благодарност, като предложил на светеца служба и пари, но Трифон учтиво отказал.
А когато Деций станал император, той започнал жестоко преследване на християните, защото те отказали да почитат императора като божество и не искали да се кланят на езическите богове. Бил заловен и дейният християин и лечител Трифон. Отвели го под стража в град Никея и го изправили на съд пред проконсула на Изтока Клавдий Аквилин. Трифон смело изповядал вярата си и решително отхвърлил предложението да принесе жертви според изискванията на държавния култ. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Пак го питали дали иска да принесе жертва на идолите и да се избави от мъките и смъртно наказание. Но той непоколебимо изповядвал вярата си само в единия истински Бог – Отец, Син и Свети Дух. Накрая бил осъден на смърт чрез обезглавяване. Но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА