През VIII и първата половина на IX век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Започнала като стремеж за обнова, тя се изродила във вътрешни борби за власт.
Повечето от ромейските императори от онова време сами по убеждение били иконоборци, затова покровителствали иконоборците и издавали укази срещу почитателите на светите икони. Защитниците на православното учение пък били преследвани, отстранявали ги от служение, дори ги заточвали и притеснявали по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места или в отдалечени обители и там се отдавали на молитва и духовни подвизи, далече от очите на властта. А когато някои се чувствали духовно укрепнали, отново се връщали в градовете и ставали смели защитници на православното учение.
Такъв бил и преподобният Тит, който живял в края на VIII и началото на IX век. От малък той обикнал Христос, напуснал светския живот и станал монах в Студийския манастир на брега на Мраморно море, до стените на Цариград. Целия си живот той прекарал в молитва и монашески подвизи, проявявал кротост и смирение, дейна любов към ближните и милосърдие. За този негов свят живот Бог удостоил Тит с дар на чудотворство. Бил твърдо убеден в истината на православното учение за почитанието на светите икони и се проявил като непоколебим защитник на истината. Преподобният Тит оставил на учениците си достоен образец на живот в молитва и пост, и се упокоил в дълбока старост.
В тази неделя, пета от Великия пост, почитаме още веднъж паметта на преподобната отшелница Мария Египетска, чиято календарна дата отбелязахме с богослужебен помен вчера, на 1 април. Като впечатляващ пример на истинско покаяние и себеотречение, Църквата заслужено я чества и в този неделен ден.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
