В млада възраст Николай останал сирак, като наследил от родителите си голямо състояние. Но той бил възпитан като съзнателен и себежертвен християнин, вдъхновен от човеколюбиви чувства. Затова побързал да се раздели с имуществото си, като облекчил участта на нуждаещи се хора - сираци, бедни, вдовици, глави на бедстващи семейства. Останал в историята случаят с един баща, който бил готов да поквари трите си дъщери, за да осигури издръжката на своето семейство. Щом научил за това, Николай тайно дал пари за зестра на трите девойки, за да могат да се задомят и да се опазят от грях, и те, и техният баща.
След това образованият мъж се посветил на подвижнически живот, но поради големите си добродетели той настойчиво бил помолен от народа да стане свещеник в Патара, а по-късно бил избран и за архиепископ на град Мѝра в областта Ликия (откъдето е и титлата му Мирликийски). На това служение той се отдал с цялата си душа и с любов ръководил своето паство, винаги се застъпвал за истината. Затова като християнин местният управител го хвърлил в затвора. Но когато Константин Велики дошъл на власт, всички християни били освободени и така Николай се върнал на архиепископския си пост. Той участвал и в Първия вселенски събор в 325 г., където се откроил със своята мъдрост и нравствено поведение.
Свети Николай бил надарен от Бога да върши чудеса, с които спасил много хора както от грехове, така и от смърт. Упокоил се в 343 г., а след векове мощите му били пренесени от кръстоносците в град Бари, Италия. Църквата го възпява като "правило на вярата, образец на кротост и учител на въздържание".
БТА
