В нощта срещу празника момците, които са коледували, организирани в дружини, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери. Стопаните държат отключени портите, а в обора оставят пита, месо и вино за дружината. Специален подарък, трябва да е приготвен от мома, която очаква любимият ѝ да дойде.
Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.
Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършвал с голямо хоро на мегдана.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал 35-тия папа. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето" в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите.
На 2 януари имен ден празнуват всички, които носят името Гopан, Гopица, Силвия, Силва, Силвана, Силвена и Силвестър.
