Григорий е син на епископа на град Назиан, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година.
Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.
Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели.
След смъртта си свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка част от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.
Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“.
Паметта му се почита на 25 януари (7 февруари).
Празнуват Григорий, Григор, Гриша
