На Илинден пътищата водят към манастира“ Св. Пророк Илия“ край село Александрия. Ако има пътища разбира се, защото двете ивици втвърдена угар трудно могат да се нарекат път. Заедно с кметския наместник на с. Александрия Костадин Костадинов полагаме усилия да стигнем до там. Обикновено на този празник местността Текето се пълни с хора. Има събор, пеят се песни, въртят се скари… Днес не е същото. Коронавирусната пандемия и трудните природни условия особено след последните дъждове от юни правят мястото почти необитаемо. Изненадващо за нас, поклонниците от Добрич са намерили пътя и са изпълнили манастирската църква. Празнична литургия отслужва отец Емануил от храм „Св.Троица“ – Добрич. Той повел един автобус вярващи в точния ден на точното място. За историята на празника и за светеца е готов да разказва единствения монах в манастира йеромонах Андрей.
На мястото на днешния Александрийски манастир някога е имало друг манастир, посветен на св. пророк Илия, строен по времето на цар Иван Александър, който дава името на селото. Манастирът бил опожарен и разрушен от турците. По-късно на неговото място е било издигнато дървено теке, но в наши дни и то не съществува. Строежа на сегашната обител започва през 2005г., като със средствата на дарители там е построен параклиса "Св. Илия". Обителта е готова 2008 година и бива осветена от архиерей Стоян Стоянов.
Александрийският манастир е бил действащ като женски метох първоначално . И сега е действащ, но само с един монах. Обширният му двор е ограден от каменен зид, и там се намира параклиса "Св. пророк Илия" построен и осветен на 2 август 2002 година. Мястото е почитано и от християни и от мюсюлмани. Там в близост до метоха може да се види стъпката на магарето на св.пророк Илия. Нему Господ заповядал да бъде пазител на населението от природни бедствия. Имало голяма суша, разказва свещеникът и пророкът е пратен да ги избави от сушата. В момента, когато свети Илия и магарето стъпват завалява дъжд. Вярващите измолили от царя мястото за манастир.
Аязмото е известно с трите си извора, продължава йеромонахът. От всеки от изворите блика лечебна вода. Единият спомага за зачеване на бездетни жени, другият ако се миеш цери нерви и психични заболявания, ако пиеш водата лекува вътрешни болести. Единият от потоците се почита само от мюсюлмани и религията им следва да бъдат завързани дрехи или конци, което означава, че там оставят вързано злото. Освен, че е лековита водата от Текето е много вкусна и може да се използва за разреждане на ракия, разказва Георги Антонов. Водата не позеленява дори да стои цяла година, ще я осветим на водосвета, допълва пчеларят, който до скоро гледал пчелин на близо.
Кметският наместник Костадин Костадинов е оптимист, че до края на годината ще има път към божието място. Има одобрен проект и само времето, бедствията и пандемията отлагат действията. Община Крушари прави всичко възможно, посочват кметът, който кара трети мандат.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Източник: МГ Добруджа
На мястото на днешния Александрийски манастир някога е имало друг манастир, посветен на св. пророк Илия, строен по времето на цар Иван Александър, който дава името на селото. Манастирът бил опожарен и разрушен от турците. По-късно на неговото място е било издигнато дървено теке, но в наши дни и то не съществува. Строежа на сегашната обител започва през 2005г., като със средствата на дарители там е построен параклиса "Св. Илия". Обителта е готова 2008 година и бива осветена от архиерей Стоян Стоянов.
Александрийският манастир е бил действащ като женски метох първоначално . И сега е действащ, но само с един монах. Обширният му двор е ограден от каменен зид, и там се намира параклиса "Св. пророк Илия" построен и осветен на 2 август 2002 година. Мястото е почитано и от християни и от мюсюлмани. Там в близост до метоха може да се види стъпката на магарето на св.пророк Илия. Нему Господ заповядал да бъде пазител на населението от природни бедствия. Имало голяма суша, разказва свещеникът и пророкът е пратен да ги избави от сушата. В момента, когато свети Илия и магарето стъпват завалява дъжд. Вярващите измолили от царя мястото за манастир.
Аязмото е известно с трите си извора, продължава йеромонахът. От всеки от изворите блика лечебна вода. Единият спомага за зачеване на бездетни жени, другият ако се миеш цери нерви и психични заболявания, ако пиеш водата лекува вътрешни болести. Единият от потоците се почита само от мюсюлмани и религията им следва да бъдат завързани дрехи или конци, което означава, че там оставят вързано злото. Освен, че е лековита водата от Текето е много вкусна и може да се използва за разреждане на ракия, разказва Георги Антонов. Водата не позеленява дори да стои цяла година, ще я осветим на водосвета, допълва пчеларят, който до скоро гледал пчелин на близо.
Кметският наместник Костадин Костадинов е оптимист, че до края на годината ще има път към божието място. Има одобрен проект и само времето, бедствията и пандемията отлагат действията. Община Крушари прави всичко възможно, посочват кметът, който кара трети мандат.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Източник: МГ Добруджа