 |
| Сн.: Кадър от филма "Пътят на воина" |
"ПЪТЯТ НА ВОИНА" - документален филм за о. Георги Пейчев от с. Жегларци. Режисьор Христо Димитров - Хиндо, сценарист - Георги Тодоров
Филмът проследява вълнуващия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923 - 2015) със силни кадри от последната година на живота му и от вдъхновената му проповед на смъртния одър. Без никаква гордост и без никакво скромничене старецът разказва като епически песни ключовите мигове на своя живот в Христа.
Той не се уплаши, не избяга в чужбина, не се сниши, не замълча, не се продаде, не се изкуши, не се възгордя, не намрази... Един свещеник-пролетарий с железни мишци и железен характер, който цял живот вади хляба на шестдетното си семейство с чукане на камъни и вадене на пясък, се изправи в цял ръст в единоборство срещу Системата и я победи.
В най-трудните години на атеистичния период, когато мнозина свещеници се отказват от вярата и хвърлят расата, неукият работник от най-затънтеното добруджанско село решава да стане свещеник на тяхно място. Приет по чудо (без нужното образование) в Семинарията, той намира там истинското си призвание на духовник и до края на живота си безспирно и неустрашимо проповядва своята вяра. Всички опити на властите да го уплашат или „възнаградят“ се разбиват в неговия неустрашим дух, неговата непоклатима вяра и неговата вкорененост в земята. Примерът му е толкова вдъхновяващ, че във времената на „тоталитарния“ атеизъм цели 20 момчета от Жегларци тръгват по неговия път и стават свещеници. С великодушие, любов към ближните и всеопрощение Христовият воин доживява до последните си земни дни с радост и упование в Бога. Житейският път на отец Георги изявява решаващото значение на личността, която не се огъва от обстоятелствата, а ги променя по свой образ и подобие.
Филмът спечели до сега от участия в международни кинофестивали пет престижни награди:
„Златен витяз“ за пълнометражно документално кино в едноименния кинофестивал „Золотой витяз“ в Русия в конкуренция на филми от 24 страни. Това е първият „Златен витяз“ за България за докуменално кино и вторият изобщо в 28- годишната история на кинофестивала. (Филмът за дядо Георги си разделя наградата с документален филм на Емил Костурица.)
„Бронзов витяз“ на журито на Симферополската област към Московската патриаршия, който раздава награди за целия кинофестивал от името на Руската православна църква.
Приз за "Най-добър филм, разкриващ образа на пастиря" на кинофестивала "Вечевой колокол" в Краснодар, Русия
Наградата на Губернатора на Калужска област на кинофестивала „Встреча“ в Обнинск, Русия.
"Специалната награда" на кинофестивала за християнска култура в Зайчар, Сърбия.
Филмът проследява вълнуващия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923 - 2015) със силни кадри от последната година на живота му и от вдъхновената му проповед на смъртния одър. Без никаква гордост и без никакво скромничене старецът разказва като епически песни ключовите мигове на своя живот в Христа.
Той не се уплаши, не избяга в чужбина, не се сниши, не замълча, не се продаде, не се изкуши, не се възгордя, не намрази... Един свещеник-пролетарий с железни мишци и железен характер, който цял живот вади хляба на шестдетното си семейство с чукане на камъни и вадене на пясък, се изправи в цял ръст в единоборство срещу Системата и я победи.
В най-трудните години на атеистичния период, когато мнозина свещеници се отказват от вярата и хвърлят расата, неукият работник от най-затънтеното добруджанско село решава да стане свещеник на тяхно място. Приет по чудо (без нужното образование) в Семинарията, той намира там истинското си призвание на духовник и до края на живота си безспирно и неустрашимо проповядва своята вяра. Всички опити на властите да го уплашат или „възнаградят“ се разбиват в неговия неустрашим дух, неговата непоклатима вяра и неговата вкорененост в земята. Примерът му е толкова вдъхновяващ, че във времената на „тоталитарния“ атеизъм цели 20 момчета от Жегларци тръгват по неговия път и стават свещеници. С великодушие, любов към ближните и всеопрощение Христовият воин доживява до последните си земни дни с радост и упование в Бога. Житейският път на отец Георги изявява решаващото значение на личността, която не се огъва от обстоятелствата, а ги променя по свой образ и подобие.
Филмът спечели до сега от участия в международни кинофестивали пет престижни награди:
„Златен витяз“ за пълнометражно документално кино в едноименния кинофестивал „Золотой витяз“ в Русия в конкуренция на филми от 24 страни. Това е първият „Златен витяз“ за България за докуменално кино и вторият изобщо в 28- годишната история на кинофестивала. (Филмът за дядо Георги си разделя наградата с документален филм на Емил Костурица.)
„Бронзов витяз“ на журито на Симферополската област към Московската патриаршия, който раздава награди за целия кинофестивал от името на Руската православна църква.
Приз за "Най-добър филм, разкриващ образа на пастиря" на кинофестивала "Вечевой колокол" в Краснодар, Русия
Наградата на Губернатора на Калужска област на кинофестивала „Встреча“ в Обнинск, Русия.
"Специалната награда" на кинофестивала за християнска култура в Зайчар, Сърбия.
Интервю с Даниела Димитрова. Спомени за о. Георги от Жегларци
на ТВ СКАТ
