Новата година за Шуменска област започна с добрата новина, че ремонтът на покрива на манастира "Св. Пантелеймон" в местността Патлейна край Велики Преслав вече е започнал. Преди около година за обителта се заговори с тревога, защото стана ясно, че от години се руши и съсипва и само усилията на нейния игумен Константин и малка общност около него помагат това да не се случи. Снимка: Станислав Стамов, Радио Шумен
Патлейнският манастир се руши от много години, като най-големият проблем е покривната конструкцията и пораженията от течовете в нея. Първите стъпки за неговото ремонтиране обеща да предприеме Българската православна църква. Това беше съобщено на 27 юли 2021 г., на храмовия празник на манастира от Варненския и Великопреславски митрополот Йоан.
В първите дни на новата година една част от тези намерения са факт. Около 45% от покрива е напълно реновиран, съобщава Радио Шумен.
Манастирът бил основан в края на 9 в. след покръстването на българите от княз Борис I Михаил (852 – 889). Най вероятно самият владетел се е оттеглил тук след Преславския събор (893 г.), когато на трона застанал синът му Симеон (893 – 927), а столицата била преместена в Преслав.
В новата столица започнало голямо строителство. Строели се дворци, жилищни сгради и манастири. Заедно с владетелския двор в Преслав дошли Константин Преславски, Черноризец Храбър, Иван Презвитер,Черноризец Докс, Тодор Доксов, ученици на Кирил и Методий и друди книжовници. Била образувана Преславската книжовна школа. Повечето книжовници работели в манастирските криптории.
Патлейнският манастир е един от най-големите манастири в Преслав и се намирал извън чертите на града. В Патлейна, както и в останалите манастири, се преписвали и превеждали книги, обучавали се бъдещи свещеници. Няколко ателиета и многобройните пещи, открити в манастира, очертават Патлейна като център на производство на художествена керамика през 9-10 в. Монасите пройзвеждали керамични икони, декоративни рисувани плочи, трапезна керамика. Мащабите на това производство са впечатляващи, а славата на изящните предмети надхвърляла пределите на България. Подобно производство се появило в Константинопол през 11 в., скоро след като византийците превзели Преслав през 971 г. Вероятно технологията била пренесена от някой оцелял монах след опустошаването на манастирския комплекс.
Първоначално църквата на манастира била кръстовидна куполна постройка с едно преддверие, после била разширена и било добавено ново преддверие. Вътрешността на манастирската църква била богато украсена. Стените били облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с мраморна мозайка. Дори малкото останало от олтара на църквата впечатлява с разкоша и изяществото си.
Любопитно: През 1909 г. Йордан Господинов открил при разкопки една от най-прекрасните керамични икони – на св. Теодор Стратилат. Йордан Господинов е роден през 1872г. в Преслав. Когато през 1897 г. започнали първите разкопки във Велики Преслав, той бил учител далеч от родния си град. В началото на 20 в. се завърнал в Преслав и основал археологическо дружество „Тича”. Заедно с близкия си приятел чеха Карел Шкорпил поставили началото на систематичните разкопки и изучаване на останките от великолепния Велики Преслав. Той открил Патлейнския манастир и Златната (Кръгла) Симеонова църква. Умира през 1953 г.
