петък, 9 февруари 2024 г.

На 9 февруари честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски

В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през III век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий. Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда. След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни и го отдалечават от Бог. Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.

Но в средата на века започнало тежко гонение против християните. Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници. Сред първите преследвани били християнските свещеници. Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите. Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!“. Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

четвъртък, 8 февруари 2024 г.

На 8 февруари честваме паметта на свети пророк Захария Сърповидец и на великомъченик Теодор Стратилат

Пророк Захария е един от така наречени малки пророци, чиито книги са запазени в Стария Завет. Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава „Бог помни“. Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.

Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа.

Свети Теодор произхождал от град Евхаита в област Галатия, Мала Азия. Бил военен (стратилат на гръцки означава военачалник, генерал) и служил като управител на град Ираклия, на брега на Черно море (днес град Ерегли в Турция). Той се отличавал с голяма храброст и бързо се издигнал до най-висок чин в римската войска. А понеже бил християнин, служил за пример със своята скромност и грижа за другите. Неговият живот и добродетелите му привличали към християнската вяра жители на града и околността. Когато през 320 г. източният император Лициний организирал гонение срещу християните, чул за стратилат Теодор, че е християнин и се отвращава от идолите. Тогава Лициний заминал за Ираклия, като се надявал да принуди стратилата да се откаже от вярата си и това да въздейства на народа да не приема християнството. Но Теодор ценял вярата си в Иисус Христос повече от всичко на света. Не се пречупил и от последвалите жестоки изтезания. Лициний изпаднал в ярост и заповядал да го обезобразят, а накрая го обезглавили.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 7 февруари 2024 г.

На 7 февруари честваме паметта на преподобните Партений Лампсакски и Лука Стирит

Преподобният Партений живял през III-IV век. Роден е в област Витиния, Мала Азия. Баща му бил дякон и научил сина си на истините на вярата. Партений бил възпитан в добродетелност и преди всичко в любов към хората. Работел като рибар в Аполонийското езеро (днес езеро Улуабат, западно от турския град Бурса) и парите, събрани от продажбата на рибата, раздавал на бедните хора от състрадание към тях. А когато му благодарели, той казвал: „Защо ми благодарите? Та ние сме братя! Какво по-естествено от това брат да помага на брата?“.

Заради добродетелния му живот местният епископ се погрижил за образованието на Партений и после го ръкоположил за свещеник. След време усърдният и предан на делото си Партений бил избран за епископ на град Лампсак, на малоазийския бряг на протока Дарданели. На новия и висок пост той продължил да работи всеотдайно за паството си, помагал с духовни съвети и молитви, но също се стараел по всякакъв начин да подкрепя нуждаещите се. Затова Бог му дал благодатни сили да върши чудеса, да изгонва бесове от хората и да лекува всякакви болести. И днес много вярващи с молитва се обръщат към светеца за помощ. Упокоил се в мир в 318 г.

Преподобният Лука е роден в 896 г. на остров Егина, но израсъл в област Фокида, северно от Коринтския залив, където семейството пасяло животни. Докато се грижел за животните, малкият Лука постоянно изучавал свещените книги и се образовал във вярата. Имал състрадателно сърце и помагал на всички. Когато родителите му починали, той решил да се посвети в служба на Бог и станал монах в близката планина Стири (оттам и прозвището му Стирит). Подвизавал се усърдно в молитва и пост. Край него се събрали и други монаси, а после заедно построили манастир, който и сега носи неговото име. Упокоил се на 7 февруари 953 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

вторник, 6 февруари 2024 г.

Честваме паметта на светите Вукол Смирненски, Варсануфий Велики и Фотий, цариградски патриарх

Преподобният Вукол бил ученик на светия апостол Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за епископ на град Смирна (днес Измир в Турция) през втората половина на I век. По това време в града имало малко християни, жителите били предимно езичници. Сред тях апостолският ученик Вукол развил широка просветителска дейност. Учел хората на вярата в Иисус Христос с пламенни слова, но още повече със своята благост и кротост, с които подражавал на кроткия и смирен по сърце Спасител. Преди смъртта си свети Вукол посветил славния Поликарп, също ученик на апостол Йоан, за свой приемник по епископство и тихо се поминал.

Преподобният Варсануфий бил родом от Египет. Живял през IV-V век. В стремежа си да се усъвършенства духовно той отишъл в Палестина, за да се поклони на светините, свързани с живота и дейността на Иисус Христос. После се установил в манастир край град Газа. Заедно с него се подвизавал и монах Йоан, наречен Пророк. Преподобният Варсануфий бил начетен монах, известен с отговорите си на въпроси за духовния живот. Тези наставления после били събрани в голям сборник, запазен до нас.

Свети Фотий бил известен богослов на IХ век, преподавал в Магнаурската школа. При него учил свети Константин-Кирил. Заради своите изключителни дарования и високо образование през 858 г. Фотий бил избран за цариградски патриарх. Той насърчил свети Константин да стане християнски просветител на славяните. Борил се против изопачаванията на християнството и често изобличавал византийските императори, когато те подкрепяли еретиците. Бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умрял в заточение на 6 февруари 891 г.

Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, от което узнаваме за съчинения на древни автори, незапазени до нас.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

понеделник, 5 февруари 2024 г.

На 5 февруари честваме паметта на света мъченица Агатия

По времето на император Деций имало жестоко гонение против християните. Във всички части на римската империя било заповядано да ги предават на мъчения и смърт, ако не почитат императора като божество и не принасят жертви пред неговите статуи и другите езически идоли. Тогава в град Палермо на остров Сицилия живеела млада християнка на име Агатия (името е гръцко, защото Южна Италия и Сицилия в античността са били колонизирани от гърци и тяхната култура частично се пази досега). Тя била от знатен род и се славела с красотата и добродетелите си. Рано наследила от родителите си голямо богатство, но Агатия малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света. Затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество. Действително, местният управител Квинтиан не закъснял да прати войници за известната в областта християнска благодетелка Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, се помолила на Бог и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Квинтиан я настанил у една богата жена езичница, която заедно с петте си дъщери водела охолен и греховен живот. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Жената изпълнила повелята на управителя, но не успяла да й внуши любов към земните радости и така да я привлече към езическите обреди. Квинтиан видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. В отговор на въпросите му девойката доказала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият и после я затворили в тъмница. В следващите дни отново я уговаряли да се отрече от Христос, мъчили я още по-силно и накрая мъченицата предала Богу душата си в затворническата килия в 251 г. Християни погребали с почит тялото й.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

неделя, 4 февруари 2024 г.

Честваме паметта на преподобния Исидор Пелусийски

Свети Исидор живял през IV-V век в Египет. Възпитан в добрите традиции на християнството от своите родители, той получил и отлично образование на гръцки език в родната Александрия. А когато разбрал, че негови близки, сред които и Александрийският архиепископ Теофил, искат да го издигнат в църковната йерархия, Исидор избягал в пустинно място близо до град Пилусион в източния край на делтата на река Нил. Тук той живеел в строго въздържание и молитва. От предишните си занимания запазил само изучаването на Свещеното Писание и творенията на църковните отци преди него. Тълкувал библейските книги и въз основа на тяхното учение изградил както личния си живот, така и християнските начала, които споделял в многобройните си писма до миряни, монаси, клирици, дори епископи. Запазени са над две хиляди негови писма. Той съветвал да се изучава с внимание Божието слово и да се стремим не към онази словесност, която само развлича слушателите, а към тази, която прави човека душевно чист и мъдър за спасение.

Преподобният Исидор търпял и гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да се бори за истината и да защищава пред властта невинно гонените. Застъпил се и за преследвания от християнската императрица свети Йоан Златоуст, като строго укорявал неговия противник и свой родственик, архиепископ Теофил, за беззаконните му действия против светителя. Написал: "Аз винаги ще обичам добродетелта, дори някои да й се присмиват, и ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава". Свети Исидор убедил също свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името на свети Йоан Златоуст в календара на Александрийската църква. По негово настояване бил свикан Третият вселенски събор в Ефес в 431 г., осъдил ереста несторианство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 3 февруари 2024 г.

Честваме паметта на свети Симеон Богоприемец и на Анна пророчица

След празника Сретение Господне днес почитаме тези, които посрещнали 40-дневния Иисус Христос в Йерусалимския храм. Това били две достолепни личности в напреднала възраст – Симеон и Анна. За Симеон в Евангелието от Лука се казва, че бил праведен и благоговеен, и чакал „утехата Израилева“, т.е. идването на Месия, Спасителя. Светият Дух бил върху него и Той му предсказал, че няма да умре, докато не види Христос (Помазаника или Месия по еврейски).

По вдъхновение от Бог Симеон дошъл в храма, когато света Богородица донесла малкия Иисус, за да Го представи на Бог по обичая. Старецът с трепет поел Младенеца в прегръдките си, благословил Бог и изрекъл следните молитвени думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Светата Дева и Йосиф се зачудили на казаното за Младенеца, защото те още не осъзнавали величието Му. А Симеон ги благословил и рекъл на света Мария: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия; а на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“. С тези пророчески слова той предрекъл страданията и кръстната смърт на Христос, както и мъките на майчиното й сърце.

Там била и Анна пророчица, достигнала до дълбока старост вдовица на 84 години. Тя не се отделяла от храма, „служела на Бога с пост и молитва денем и нощем“. Като се приближила, Анна в лицето на Младенеца славела Господ и говорела за Него на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Така след витлеемските пастири, които първи видели Младенеца, и тя станала вестителка на дошлия в света Спасител Христос. Затова я почитаме заедно със Симеон Богоприемец.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА