Честваме паметта на мъчениците Памфил, Порфирий и други с тях, както и на свети Флавиан, Цариградски архиепископ

Светите Памфил, Порфирий и други християни с тях пострадали за вярата в Иисус Христос в град Кесария, Палестина, при управлението на император Диоклетиан.

Памфил бил свят човек, почитан от всички. Получил добро образование в град Берит (днес Бейрут, Ливан) и в Александрия, Египет, след това бил свещеник в Кесария. Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.

Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата “Света София”. Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек – твърдял, че Спасителят имал само едно естество – божествено. 

Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой. 

След три дена светителят починал от раните си. Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 февруари честваме паметта на свети апостол Онисим

Свети Онисим бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. той срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 

Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчва на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 

Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 

Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.

По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 14 февруари честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобни Авксентий

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брата си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планина Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело – създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил ІІІ в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобни Авксентий бил родом от Сирия и живял през V век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобни Мартиниан и свети Евлогий, Александрийски архиепископ

Преподобни Мартиниан бил родом от град Кесария, Палестина. В стремежа си към монашески подвиг, той на 18 години се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много бесовски изкушения. 

След като по чудо се спасил от поредното изкушение, Мартиниан решил никъде да не се установява за постоянно, а непрекъснато да странства. За две години обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа в истините на вярата и правилата на духовния живот. Така в непрестанно пътуване продължил подвига си, докато се упокоил в дълбока старост в 422 г.

Свети Евлогий бил родом от Сирия и живял през VI-VII век. Получил добро образование в родината си, той станал монах и бил ръкоположен за свещеник в град Антиохия. Служил примерно в антиохийската църква, а по-късно заради мъдростта и добродетелите си бил избран за архиепископ на Александрия, Египет. Останал на този пост цели 28 години (579-607 г.). 

Свети Евлогий живял праведно и ръководил Църквата с много разум и любов към хората. Затова по неговите молитви Бог извършил редица чудеса. През 589 г. той свикал събор в Александрия, за да осъди две групи еретици. Бил и убеден противник на монофизитството.

Запазени са някои от неговите богословски съчинения като “За двете природи на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос”, откъси от беседата му “За Троицата и божественото домостроителство” и др. В своите произведения той развива учението за “природната” човешка воля у Богочовека Христос, говори за “две действия” и “две воли” у Него, като подкрепя становищата си с дълбок анализ на основните евангелски текстове. В това отношение свети Евлогий е пряк предшественик на големия богослов от VII век свети Максим Изповедник. Упокоил се в мир в 607 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 февруари честваме паметта на свети Мелетий, Антиохийски архиепископ

В началото на ІV век престанали гоненията на християните от властта, но различни ереси започнали да смущават живота на Църквата. 

Особено се разпространила ереста на Арий. Макар и осъдена от Първия вселенски събор (325 г.), тя продължила да набира последователи с помощта на властта. Император Констанций II (337-361 г.) бил арианин и преследвал православието. В много градове имало по двама епископи – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия.

В такива трудни условия в Антиохия бил избран за архиепископ свети Мелетий. Роден в 310 г. в град Мелитин, Армения, той се отличавал с ученост и висока нравственост. Първо бил избран за епископ на град Севастия (днес Сивас в Турция). А когато в голямото християнско средище Антиохия, Сирия, православната общност била застрашена от ширещото се арианство, тамошните християни в 360 г. поканили Мелетий, известен като застъпник за правата вяра. 

Само след месец обаче архиепископът бил отстранен по заповед на Констанций и заточен в Армения, защото поддържал православната вероизповед. След няколко години бил върнат в Антиохия, но скоро последвало ново заточение по заповед на император Валент. Върнал се едва в 379 г., а през 381 г. император Теодосий свикал Втория вселенски събор и назначил

Мелетий за негов председател. 

Обаче изтощеният от толкова изпитания светител починал преди края на събора. Прекарал повечето от годините си като архиепископ в заточение, но запазил чиста Христовата вяра и останал в паметта на Църквата като стълб на православието.

Днес е втората подготвителна неделя за Великия пост, когато се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 11 февруари честваме паметта на свещеномъченик Власий и мъченик Георги Софийски Нови

Свещеномъченик Власий бил епископ на град Севастия в област Кападокия, Мала Азия (днес град Сивас в Източна Турция). Учил за лекар и като християнин предлагал услугите си безплатно на болните. С това той учел хората на любов към Бог и ближните. 

По време на жестокото гонение при Диоклетиан в града почти не останали християни. Сам Власий се оттеглил в една пещера в близката планина. Там само дивите зверове били свидетели на неуморните му молитви и строго въздържание. С голяма
любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова и сега се почита като закрилник на животните. 

Свети Власий умрял след нечовешки мъчения в 316 г. при император Лициний.

Новомъченикът Георги Софийски, наречен Нови за разлика от древния мъченик Георги, се родил в градеца Кратово (сега в Република Северна Македония) от родители българи Димитър и Сара в края на XV век. Те го научили на вяра и грамотност, усвоил и занаята златарство. А когато останал без баща, даровитият и умен юноша отишъл в София да търси прехрана. 

Там някои мюсюлмани поискали да го спечелят за своята вяра, но Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори засрамил своите противници. Тогава те решили, че този младеж е опасен и насила трябва да бъде потурчен. Отвели го при съдията и с негово нареждане Георги бил затворен в тъмница.

Свещеникът, в чийто дом Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост в мъченичеството. Когато бил повикан пред съда, мъченикът се защитил достойно, но съдията не бил в състояние да го защити от своите разярени едноверци и им го предал. Те повели Георги към градския площад, където наклали голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Това станало на 11 февруари 1515 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 февруари честваме паметта на свещеномъченик Харалампий

Свещеномъченикът Харалампий пострадал в началото на III век по времето на римския император Септимий Север (196-210 г.). Светецът бил християнски епископ в град Магнезия, в югозападната част на Мала Азия. Без да се страхува от гонението на известния с жестокостта си император Септимий, епископ Харалампий смело проповядвал истинския Бог и пратения от Него Спасител Иисус Христос, като се стараел да отвърне хората от поклонение на идолите.

Той говорел: – Онези, които се покланят на идоли, предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, за да не вършим дела, които носят на душата вечна гибел.

Езическите власти заловили светия eпископ, който вече бил в преклонна възраст, и го довели при управителя на град Магнезия Лукиан. Той дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от вярата си в Иисус Христос и тогава го предали на страшни изтезания. Старецът с търпение и мъжество понасял страданията. Много езичници, които били свидетели на изумителната твърдост на християнския свещенослужител и на чудесните прояви на Божията сила, повярвали в Христос. Те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били убити, сякаш са престъпници.

Накрая и епископ Харалампий бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, светецът вдигнал ръцете си към небето и се помолил на Бог за всички хора – да им даде телесно здраве и душевно спасение. „Господи, казвал той в молитвата си, Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!“. След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча си върху него.

Светият свещеномъченик Харалампий пострадал за вярата си в Христос в 202 г., на 113-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА