събота, 18 януари 2025 г.

Атанасовден е!

Днес празнуваме Атанасовден. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.

Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът - покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си "съблича кожуха", за да дойде лятото, а летният св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: "Атанас гялди и яз гилди". 

Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.

И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон.

Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.

В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. 

Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.

понеделник, 6 януари 2025 г.

За трети път Живко Господинов извади кръста от морето край Балчик

Балчик, 6 януари 2025 г. Снимка: Ангел Радилов
26-годишният учител Живко Господинов извади днес от морските води на Балчик богоявленския кръст.

Тази година за кръста в морската вода се хвърлиха 29 души, като най-младия бе на 18 години, а най-възрастния на 55. .
Живко Господинов е учител по физическо възпитание в училище „Иван Богоров“ във Варна. Той е състезател и към СКЛА „Добрич“.
Кметът на Балчик Николай Ангелов връчи на Живко Господинов 200 лв., които той ще дари за подпомагане лечението на ни Петкова от Балчик.
Останалите участници получиха парични премии.

неделя, 5 януари 2025 г.

Велик водосвет отслужиха в църквата „Св. Троица“ в Добрич

 

Снимка: Ангел Радилов
След неделната света литургия в добричкия храм „Св. Троица“ отец Велико и отец Емануил отслужиха Велик водосвет.

След водосвета миряните си взеха от Богоявленската вода за благословение на техните домове и за освещаване на душите и делата. Утре продължава раздаването на светената вода.
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегорианския календар и е посветен на разкриването на Иисус Христос, като Бог, вече в зрялата му възраст. В миналото е бил повече насочен към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития, като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя, като самостоятелен празник Рождество Христово, което е сред причините днес различните християнски деноминации да го празнуват различно.

сряда, 25 декември 2024 г.

Христовото Рождество полага за християнския свят началото на ново летоброене, което продължава и до днес, каза патриарх Даниил

Снимка: Благой Кирилов/БТА
Христовото Рождество полага за християнския свят началото на ново летоброене, което продължава и до днес. Това каза Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил на празничната Рождественска света литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Той прочете в храма патриаршеското и синодално Рождественско послание.

Рождество Христово бе отпразнувано тържествено със служби в православните и католически храмове в цялата страна.

Рождеството на Спасителя е призив да бъдем живи душевно, каза Варненският митрополит Йоан.

Миряни се причестиха след 40-дневния пост и отпразнуваха Рождество Христово в Катедралния храм във Велико Търново.

Благодатта на Богомладенеца Иисус Христос, Неговият мир и любов да бъдат във всеки дом и семейство, пожела Врачанският митрополит Григорий.

Да си пожелаем Витлеемската звезда да води и нас в нашето спасение, каза отец Емануил в храм "Св. Троица" в Добрич.

Нека на Земята да има мир, но нека и в нашия град да има разбирателство между хората, пожела на миряните отец Петър Гарена от Кърджали.

По пътя към Христа ни води любовта, каза отец Миро в проповедта си в храма "Св. великомъченик Димитър" в Кюстендил.

Чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване, каза Ловчанският митрополит.

С Рождество Бог ни поведе по пътя към царството небесно, каза архиерейският наместник Боян Кочев в църквата "Успение Богородично" в Пазарджик.

В днешния ден истинската сила не се крие в земната власт, а в чистотата на душата и в любовта към ближния, каза отец Людмил в Перник.

В Плевен вярващи изпълниха храм „Света Параскева“ за Рождество Христово.

Рождество Христово празнува и най-голямата католическа общност в България, съсредоточена около град Раковски в Пловдивска област.

Божията велика милост да бъде с всички нас, пожела на миряните в Разград архиерейският наместник отец Георги.

Цялото общество днес преминава през криза на недостатъчна вяра в Бога, каза Русенският митрополит Наум.

Светът днес има нужда от хора, които да благовестяват, каза отец Валтер Горра от католическата църква в Русе.

С празнична литургия, коледен концерт и посещение на Дядо Коледа посрещнаха Рождество Христово в Свищов.

Рождество Христово е празник, който носи посланието на надеждата, любовта и смирението, каза отец Георги Попов от Силистра.

Рождество Христово е велика тайна, придала нов смисъл на историята, каза Сливенският митрополит Арсений.

Рождество Христово е празник на светлината и новата надежда, каза пред вярващите Старозагорският митрополит Киприан.

Животът на човечеството е търсене на нещо по-добро, по-светло, по-възвишено и по-топло, каза за празника в Търговище отец Славчо Проданов.

С програма на децата от неделното училище завърши Рождественската света литургия в храма "Св. св. Архангели Михаил и Гавраил" в Хасково.

БТА

вторник, 17 декември 2024 г.

Престави се в Господа свещеник Костадин Георгиев Йовков

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че сутринта на 17 декември 2024 г. се престави в Господа Негово Благоговейнство свещеник Костадин Георгиев Йовков.

 Той е роден на 30 март 1935 година в град Добрич. На 10 февруари 2000 г. е ръкоположен за дякон в храм „Св. свщмчк Харалампий“, град Шабла, а за свещеник – на 23 април с.г., 6 Неделя на Великия пост – Цветница, в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“.

 В продължение на близо четвърт век свещеническо служение отец Костадин обгрижва няколко енории в Добричка духовна околия, сред които храм „Св. вмчк Димитър“, село Крушари, храм „Успение Богородично“, с. Добрево, храм „Рождество Богородично“, с. Змеево и други.

 Опелото на духовника ще бъде отслужено на 19 декември (четвъртък) от 11:00 часа в храм „Св. вмчк Георги“ – град Добрич.

 Епархийското ръководство на Варненска и Великопреславска света митрополия изказва искрени съболезнования на близките и роднините на свещеник Костадин Йовков.

 Вечна и блажена да бъде паметта му! Бог да го прости и упокои! Амин!


 Варненска и Великопреславска света митрополия

понеделник, 9 декември 2024 г.

Честваме празника Зачатие на света Анна

Наричан Зачатие на света Анна, този празник всъщност отбелязва деня, когато света Анна заченала своята от десетилетия очаквана рожба, света Дева Мария, която се родила след девет месеца - на 8 септември.

Макар да имали отношение към спасението на света, тези събития не са описани в евангелията, нито в други книги на Новия Завет. Но в църковното предание е запазен споменът за света Анна и за нейния съпруг Йоаким. Те били от Давидовия род и от племето на Юда, един от родоначалниците на дванайсетте колена или племена на еврейския народ. А тъкмо от Юдиното коляно и от Давидовия род било предсказано, че ще се роди Месия или на гръцки - Христос, т.е. Помазаникът, Който щял да извърши спасението на всички хора. Това се осъществило чрез свети Йоаким и Анна, и на тяхната дъщеря Мария.

Първо Бог се смилил над Йоаким и Анна и в отговор на горещите им молитви за дете Анна най-после заченала. Както се говори в текстовете на неотдавна чествания празник Въведение на света Богородица в храма, майка й, още когато се молила на Бога за рожба, дала обет да Му посвети детето, което ще се роди. Така и станало: щом навършила тригодишна възраст, малката Мария била посветена на Бога и заведена в храма да бъде отглеждана и възпитавана там. Йоаким и Анна починали след няколко години. Но голямата радост на ощастливената майка Анна от зачеването на лелеяната рожба останала в историята, защото има значение не само за нея и съпруга й, а и за цялото човечество, което с благодарност я почита в тези споменати празници. След по-малко от две десетилетия света Дева Мария заченала по свръхестествен начин и след девет месеца родила Спасителя на света Иисус Христос.

Света Анна се почита от древни времена. А през 550 г. в Цариград император Юстиниан посветил храм в нейна чест.

БТА

петък, 6 декември 2024 г.

Честваме паметта на свети Николай, архиепископ на Мира в Ликия, чудотворец

Свети Николай е роден през III век в град Патара, област Ликия, Югозападна Мала Азия. Живял по времето на императорите Диоклетиан, Максимиан и Константин Велики.

В млада възраст Николай останал сирак, като наследил от родителите си голямо състояние. Но той бил възпитан като съзнателен и себежертвен християнин, вдъхновен от човеколюбиви чувства. Затова побързал да се раздели с имуществото си, като облекчил участта на нуждаещи се хора - сираци, бедни, вдовици, глави на бедстващи семейства. Останал в историята случаят с един баща, който бил готов да поквари трите си дъщери, за да осигури издръжката на своето семейство. Щом научил за това, Николай тайно дал пари за зестра на трите девойки, за да могат да се задомят и да се опазят от грях, и те, и техният баща.

След това образованият мъж се посветил на подвижнически живот, но поради големите си добродетели той настойчиво бил помолен от народа да стане свещеник в Патара, а по-късно бил избран и за архиепископ на град Мѝра в областта Ликия (откъдето е и титлата му Мирликийски). На това служение той се отдал с цялата си душа и с любов ръководил своето паство, винаги се застъпвал за истината. Затова като християнин местният управител го хвърлил в затвора. Но когато Константин Велики дошъл на власт, всички християни били освободени и така Николай се върнал на архиепископския си пост. Той участвал и в Първия вселенски събор в 325 г., където се откроил със своята мъдрост и нравствено поведение.

Свети Николай бил надарен от Бога да върши чудеса, с които спасил много хора както от грехове, така и от смърт. Упокоил се в 343 г., а след векове мощите му били пренесени от кръстоносците в град Бари, Италия. Църквата го възпява като "правило на вярата, образец на кротост и учител на въздържание".

БТА