Съставителят на книгата "Как станах свещеник", Димитър Митев написа и първото си стихотворение. Заслужава се да го публикуваме и прочетем.
Не искай
Не искай
след теб да бъде
тишина!
Това така е страшно -
пръстта
да си остане пръст.
За полет си създаден
и за слава,
но без кръст,
кой милост заслужава?
Не искай
Вечността
безплодно да разпитва -
за твоите добри дела,
молитва,
опит да простиш,
и твоята любов.
Би бил във мъка
вечна,
скръб - неугасима пещ -
по неподирения Път,
за незапалената свещ...
Не искай
да я наследиш,
вместо Живота нов,
приготвен ти
преди светът
да е живял,
изгубен в тъмнина
и самота,
и кал.
Не искай!
Ти имаш избор -
с него си богат.
И с време да решиш.
Да се издигнеш
и спасиш
призван си
чрез подвига отричан.
Защото скъп си - цял -
и образ носиш свят.
Защото си дарен
за светлина
със сила да твориш...
Не искай!...
Защото си обичан!
3.11.20 г.
