Честваме паметта на цариградските патриарси Александър, Йоан и Павел

Днес се почита паметта на трима цариградски патриарси, живели в различни епохи, но и тримата се отличили с праведен живот и станали пример за всички християни от всички времена.

Свети Александър бил роден в Мала Азия в 239 г. Добре образован в християнската вяра, станал свещеник и служил в архиепископията на Византион (преди да се нарече Константинопол). Бил в напреднала възраст, когато в Църквата започнала да се разпространява ереста на александрийския свещеник Арий. Затова в 325 г. в град Никея (днес Изник в Турция) бил свикан от император Константин Велики вселенски събор, за да се реши спорът около ереста на Арий. Събрали се епископи от цялата империя. Цариградският архиепископ Митрофан обаче бил вече престарял и затова изпратил сътрудника си свещеник Александър да защитава православната вяра. С негово участие съборът осъдил арианството. След това изпратили Александър по епархиите да разгласи решенията на събора. А когато Митрофан починал, той бил избран за цариградски архиепископ и дванайсет години да ръководил Църквата с разум и благост. Упокоил се в 337 г.

Свети Йоан IV Постник, родом от Кападокия, бил известен като строг постник, откъдето е и прозвището му. В 582 г. бил избран за цариградски патриарх. При него официално патриархът на столицата започва да се нарича "вселенски". Ръководил Цариградската църква до смъртта си в 595 г.

Свети Павел IV, родом от Кипър, се отличавал с голямо милосърдие. Бил избран за цариградски патриарх в 780 г., но почувствал, че не може да оглави борбата срещу иконоборците и се оттеглил през август 784 г. Скоро след това починал в мир.

На този ден се почита и пренасянето на мощите на свети Александър Невски в посветената на него лавра в Санкт Петербург. Основният му празник е на 23 ноември.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Църквата почита Св. Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.

За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля.

Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 година.