Климент получил добро образование и когато пораснал, бил ръкоположен за свещеник, а скоро го избрали и за епископ. От семейството си бил научен на любов и грижи за всички нуждаещи се, затова Климент и като епископ се отличавал с голяма добродетелност. И макар млад да бил издигнат във висок сан, той не се възгордял, а напротив – развил широка дейност, за да отговори на духовните и материалните нужди на паството си. Бащински се грижел за сираците и бедните, утешавал болните, с особено внимание приемал в Църквата изоставени деца, като се грижел не само за издръжката им, но и за обучението и кръщението им. Скоро обаче дошло време на изпитания за християните и особено за техните пастири.
При император Диоклетиан в източните провинции започнало жестоко гонение. Местните власти изпълнявали императорския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавни престъпници. Добрият пастир на Анкира бил сред първите жертви. Климент бил заловен и отведен в Никомидия, където го измъчвали ужасно. Заедно с него бил подложен на мъчения и новопокръстеният му ученик Агатангел. Самите мъчители се удивлявали на силата и издръжливостта на тези християни, които не се подмамили от никакви обещания и не изменили на вярата си. Най-после решили да приключат с мъченията, за да не се дава повече пример на останалите християни. Пръв издъхнал Агатангел, а сетне свети Климент и двамата му дякони били обезглавени на 23 януари 296 г.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
