Успение на св. Кирил Славянобългарски.

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело - да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо-латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя - славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

Църквата почита още светлата памет на преподобний Авксентий

СВ. АЛЕКСАНДЪР, ПАТР. АЛЕКСАНДРИЙСКИ. МЧЦА ТЕОДОСИЯ ДЕВИЦА

Света преподобномъченица Теодосия

Св. Теодосия била родом от Цариград. Тя била дъщеря на благочестиви родители и от детство била възпитана в любов към Бога. Баща й умрял, когато тя навършила седем години. Майка й я дала в манастир, където е продължило нейното възпитание в дух на подвижничество. Там тя достигнала до такава степен на духовно съвършенство и убеденост в истините на Христовото учение, че била в състояние дори живота си да положи за своята вяра.

Теодосия наследила голямо богатство, което тя употребила за украса на храмовете и за подпомагане на бедните.

Император Лъв Исаврянин със съдействието на еретика патриарх Анастасий започнал гонение против почитателите на светите икони. Заповядано било да се унищожи и древната чудотворна икона на Спасителя, поставена още от Константин Велики над вратите на царския дворец. Тогава Теодосия, която присъствала заедно с други инокини при това посегателство, в порив на ревност поискала да попречи на това кощенство. Тя отместила стълбата, по която се качвал войник да сваля иконата, и войникът паднал на земята и тежко пострадал. След това Теодосия отишла с иконите при патриарх Анастасий и започнала да го укорява и изобличава за нечестивото иконоборство. Той съобщил на императора за нанесеното му оскърбление и преподобна Теодосия била затворена в тъмница, гдето в продължение на седем дни й нанасяли по сто удара, а на другите инокини още в същия ден били отсечени главите. На осмия ден Теодосия била влачена по града, хулена и оскърбявана, и накрай й нанесли жесток побой, от който тя умряла. Това станало на 29 май 730 година.