–
Днес ще чуем много мнения за будителството. Кои обаче са будителите днес
и какво е тяхното служение? Казвам служение, защото будителството не е
професия. Не можеш да се събудиш сутринта и да си кажеш: от днес ще бъда
будител. Това е по-скоро призвание, та в този смисъл кои са призваните
да бъдат будители?
– Много
правилно отбелязвате, че будителството е призвание и служение, а аз бих
прибавила и – мисия. Учредителите на този, толкова български празник, са
определили датата, на която се чества паметта на св. Йоан Рилски, да
бъде и Ден на Българските будители, определили са всебългарския светец
за патрон на този празник. Той е и образецът, на който българските
будители от Възраждането са се стремели да подражават. Този висок идеал,
който е „пример на умиление, образец на утешение и на духовно
съвършенство”, трябва да е определящ критерий за нас, българите, във
всички времена, когато избираме будителите на нашето време, когато
избираме кого да слушаме, на кого да вярваме, кого да следваме. И, ако
ни е трудно да откриваме около себе си такива образци, то поне да не
позволяваме идеала за подражание, образа на истинския будител да
девалвира във времето.
Да не раздаваме с лекота това звание, защото то е и чест и много висока отговорност. Пред обществото, пред историята и пред Бога.
Кои трябва
да са днешните будители? Носителите на този дух, който е изпълвал и св.
Йоан Рилски, тези, които се стремят да следват и да постигат този – по
думите на един от учредителите на празника: „образец за себеотдаване,
безсребърничество, любов към ближния и Отечеството”, и със своите думи и
дела ни разкриват този идеал.
–
Наблюдаваме все по-често, че словото, което употребяваме се профанизира,
се снижава. Литературата ни става все по-рехава от към послание. На
какво, според Вас, се дължи това от погледа ви на главен редактор на
един от най-старите вестници, излизали в България?
– Такъв е духовният ни ръст. Един наш съвременник, старецът Йосиф Исихаст, чиято канонизация предстои в скоро време, казва: „Всеки от тях, както живее, така и говори. Така виждат, така говорят“. Всеки „това, което вижда и което мисли, това казва от себе си и така съди“.
Словото
ни, в най-общ смисъл, отразява вътрешното ни състояние – духовно,
морално, интелектуално, отразява ценностната система и идеалите, които
сме възприели и са определящи в нашия живот. Както и моментното ни
състояние. Ако вътрешно сме суетни и празни – такова ще е и словото ни;
ако сме изпълнени с гордост, завист, алчност, меркантилност, мнителност,
страхове, негативизъм… – такова ще е и говоренето ни.
Но, ако
„съкровищницата на сърцето” ни е пълна с прах и пепел, тогава какво
стойностно можем да изречем, кого ще обогатят думите ни, кого ще
заситят? Може би, когато нямаме какво добро, полезно, мъдро,
вдъхновяващо и утешаващо да кажем, е най-добре да замълчим.
– В
сферата на дигиталните комуникации къде стои днес будителството? В
Интернет? Превърнаха ли се сайтовете в съвременните амвони?
–
Съвременните технологии ни облекчават изключително много в желанието ни
да говорим, да споделяме своите мисли и разбирания и думите ни за нула
време да достигат до огромен кръг от хора. Църквата относително бързо
реагира на новите възможности да благовести, да разпространява
Христовото учение, Евангелските истини в Интернет пространството и днес,
слава Богу, имаме десетки православни български сайтове, които
разпространяват текстове на православна тематика.
Но докато
до преди години в България страдахме от дефицит на религиозна
литература, то днес, като че ли се изправяме пред ново предизвикателство
и изпитание: да отсяваме постоянно семето от плявата, да отсяваме
истинското живо благодатно слово, което освещава, облагородява и
оживотворява душата, от словоблудството и празнословието, (па било то и
на църковна тематика), което трови душата.
Тези
огромни технологически възможности сякаш ни свариха морално неподготвени
за огромната отговорност, която всеки човек носи. Ние носим отговорност
за всяка изречена от нас дума и пред един човек, как тя ще отекне в
душата му и как ще й повлияе, а още повече, когато думите ни достигат до
хиляди души. Колцина се замислят за това, когато посягат към
клавиатурата на компютъра или телефона си?
Ние, слава
Богу, добиваме все по-голяма отговорност към екологията и внимаваме
къде изхвърляме боклуците си, но нехаем и не си даваме сметка, че да
изхвърлиш „душевния си боклук”, е далеч по-опасно от това: да изхвърлиш
битовите си отпадъци на нерегламентирани сметища, по-опасно, дори и от
изхвърлянето на токсични отпадъци. Защото, ако това застрашава природата
и физическото ни здраве, то безотговорното и безконтролно изхвърляне на
душевните ни отпадъци в информационното пространство, засяга
най-ценното на този свят – безсмъртната душа, отравя я, заразява я с
тление, убива я.
–
Как може да се промени тенденцията словото да се превърне отново в
живително послание, а не да се снижава до разбиранията на обикновения
потребител, т.е. словото да задава тона, а не търсенето да настройва и
словото според себе си?
– Човек
трудно може да цени нещо, което е в изобилие, което, буквално, го залива
отвсякъде и днес, в тази пренаситена информационна среда, ние като че
ли престанахме да ценим думите, да ги подбираме с внимание, да ги
изричаме с внимание, да ги изслушваме с внимание.
Как могат
да се променят нещата? Може би, с по-добра „лична хигиена” по отношение
на това: какво слушаме, какво четем, какво изричаме, с повече внимание и
сериозно отношение към това: какво допускаме да влезе в душата ни и
какво излъчваме като послание към хората около нас. Със самоконтрол и
възпитание на децата ни в тази посока.
–
Вие имате няколко годишен опит в работа с журналистите, като началник
Отдел „Връзки с обществеността при Св. Синод на БПЦ, член сте и на СБЖ,
ако сметнем, че журналистиката също е будителство, то какво ще бъде
Вашето послание към журналистите и медиите днес?
– От тези
години запазих много ценни за мен приятелства и дълбоко уважение към
хората, занимаващи се с журналистика, в лицето на които срещнах истински
отдадени на своята мисия сърцати и интелигентни хора, и с които
изградихме отношения на доверие и взаимно уважение.
Споделяла
съм с тях и споделям разбирането ми: какво важно въздействие имат думите
ни върху мисленето, нагласите и живота на хората и колко огромна е
отговорността на онези, чиито думи достигат до хиляди и стотици хиляди
хора и отекват в техните умове и сърца, и колко внимателни трябва да
бъдем какъв пример представяме на читателите, зрителите и слушателите.
Моят апел към занимаващите се с журналистика винаги е бил: все повече да се стараем да спираме вниманието си върху добрия пример и онова, което насочва, вдъхновява и насърчава към доброто.
А
днешният празник на Българските будители, ни припомня именно такива
образци. Този празник не е учреден от предците ни самоценно, а „за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването” и по думите на тогавашния просветен министър, за „да
обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето
минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост
и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж
трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от
идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен,
когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за
хубавото”. Ще добавя само, че тези примери можем да търсим не само в миналото, но и в настоящето.
А
празниците са като докосване на времето до вечността, за да ни напомнят
как трябва да живеем и постъпваме в ежедневието си с оглед на вечността.
Коя е Александра Карамихалева?
Родена на 25 юли 1967 г. Магистър
по богословие и бакалавър по история при Софийския университет. През
2002 г. постъпва на работа в „Синодално издателство“ на Българската
православна църква. Дългогодишен редактор е на официоза на БПЦ „Църковен
вестник“, а от 2011 г. е и негов главен редактор. С откриването на
Официалния сайт на БПЦ на нея Св. Синод на БПЦ-БП възлага организацията и
администрирането на новинарския отдел към сайта. Сред основателите е на
сайта „Православна младеж“, ориентиран към младите хора и е негов
главен редактор. След интронизацията на Българския патриарх Неофит през
2013 г. по решение на Светия Синод поема организацията на работата и
ръководството на новосъздадения Отдел при Светия Синод на БПЦ-БП за
„Връзки с обществеността“, който оглавява до края 2017 г. Автор е на
книгите „През очите на вярата“, „Като живи камъни“ и „Насаме“, на много
статии, представящи православния светоглед върху различни проблеми, с
които се сблъсква съвременния човек, както и на материали, отразяващи
живота на Църквата и отделни нейни представители. Отличена с Първа
награда на публиката за публицистика на Конкурса за журналистика „Пътят
на словото“ за 2009 г. Член на Съюза на българските журналисти.
Източник: dobrotoliubie.com
