Наблюдавайте се как ще реагирате когато при вас дойде някой, който ви обижда, или ви предадат нещо лошо, което са говорили за вас. Ако се надигне гняв в душата ви, ако обидата ви накара да кипнете – значи у вас има гордост, нещо във вярата ви куца. Сякаш гледате на вярата като на магазин: отивам – купувам. Ще взема това, което ми трябва. Ще го изпрося от Бога. Ще оставя парички. Ще запаля свещичка”. Но в такава вяра няма смирение. Гордостта и смирението са като огън и лед. Гордостта изгаря, а ледът на смирението отрезвява, кара ни да се замислим. А ако човек – виждайки, че го обиждат, си каже: “Какво от това? Нека обиждат, аз самият толкова пъти съм обиждал, в толкова неща съм сгрешил, толкова пъти съм подминавал хора в нужда. Не другите, аз съм грешникът, и то голям грешник!”, тогава в такъв човек започва да умира гордостта. Започва да го изпълва мирът Божий и да нараства смирението му. Такъв човек вече застава на пътя към Бога
протоиерей Владимир Астахов
