Всички броеве на официалното издание на Св. Синод на БПЦ – „Църковен вестник“ – от началото на неговото отпечатване през 1900 г. до днес вече са достъпни в интернет (тук). Благодарение на проекта „Национална академична библиотечно-информационна система“ (НАБИС) са сканирани и представени всички досегашни броеве на вестника. Което ни подсеща, че „Църковен вестник“ е и най-дълго излизалото печатно издание у нас – цели сто и двадесет години.През дългия период на своето съществуване „Църковен вестник“ дава актуална и официална информация за случващото се в Българската православна църква. През годините в него са публикувани и всички становища и послания на Св. Синод. В този смисъл вестникът е и един безценен източник за църковната история у нас, но също така той е давал и продължава да дава на читателите си и ценни богословски материали, жития на светци, кратки богослужебни текстове.
В началото на 90-те години на миналия век с началото на разкола в БПЦ издаването на вестника е поверено на Крупнишки еп. Натанаил (софийски викарий, сетне Неврокопски митрополит), който формира екип от млади хора и вестникът се модернизира, а за главен редактор Св. Синод назначава доц. Иван Желев. „Църковен вестник“ вече не е само източник на официални новини, но дава ценни духовни съвети, поставя актуални въпроси, дискутират се злободневни теми, превеждат се статии от съвременни богослови от други поместни църкви. Увеличава се тиражът, тъй като вестникът по това време е един от малкото източници на църковна просвета у нас. Популярността и актуалността на изданието се запазват и под главното редакторство на Ангел Величков, скоро завърнал се от емиграция (сега свещеник в Стокхолм). При последния вестникът излиза и в интернет и става популярен също сред българската диаспора в чужбина.
„Църковен вестник“ е мястото, където на църковна журналистика и книгоиздаване се учат богослови, завършили първите випуски на Богословския факултет на СУ (сред тях вече и жени след десетилетия на недопускане на жени в Духовната академия). Журналистите от екипа на Двери също започват своята дейност и трупат знания и опит като редактори и автори на материали в „Църковен вестник“.
Благодарение на проекта „Национална академична библиотечно-информационна система“ (НАБИС) църковната история, събрана на страниците на вестника, е достъпна за всеки читател. В мрежата на НАБИС са включени Американският университет в България, Народна библиотека „Иван Вазов“, Нов български университет, Технически университет – София, Тракийски университет – Стара Загора, Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, Централна библиотека на БАН.
Инициатор на проекта „Национална академична библиотечно-информационна система“ е доц. Динчо Кръстев (1947-2015). Неговата визионерска идея е осъществена в сътрудничество и с подкрепата на фондация „Америка за България“. От учредяването на фондация НАБИС през 2009 г. до края на живота си доц. Кръстев е неин ръководител.
Доц. Кръстев е математик, завършил образованието си и защитил докторска дисертация в Механико-математическия факултет на Московския държавен университет. През 1977-1986 г. работи в Математическия институт на БАН и преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1987 г. доц. Кръстев постъпва в Централната библиотека на БАН (ЦБ-БАН), чийто директор е в продължение на двадесет и една години (1992-2013 г.). Личност с висок професионализъм и широка култура, библиофил и ерудит, той има значителни заслуги за модернизирането на българското библиотечно дело. Плод на усилията му като ръководител на ЦБ-БАН са създадената локална компютърна мрежа (1995 г.), първата библиотечна уебстраница в България (1997 г.), внедряването на най-съвременна автоматизирана библиотечна система, изграждането на електронен каталог (2003 г.), предоставянето на първите записи на кирилица за Световния каталог WorldCat.
Източник: dveri.bg
