Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ – „рибно (място)“. Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора. След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледнал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.
Свещеномъченик Януарий живял в края на III и началото на IV век. Бил образован християнин и станал епископ на италийската област Кампания с главен град Неапол. По време на гоненията срещу християните от император Диоклетиан, епископ Януарий и клириците – Прокул, Сосий, Фавст, Дизидерий, Евтихий и Акутий, били заловени, измъчвани и накрая обезглавени в 305 г., недалече от крайбрежния град Поцуоли.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
