В Йерусалим на юг при Овчи порти, за които се споменава още в книгата на Неемия (3:1, 32; 12:39), в непосредствена близост до храма се намирала известната къпалня Витезда - т. е. „дом на милосърдие". Предполага се, че това е бил прочутият в древността царски водоем (Неемия 2:14). Със своите пет притвора Витезда представлявала една своеобразна болница с присъщата за Изтока по онова време жалка обстановка. По-скоро този „дом на милосърдие" е бил дом на страдания и несрета. В петте скръбни галерии на тази болница, огласяна от постоянни вопли, гъмжал получовешки живот. Тук лежали измъчени от дълго време тежко болни, слепи, хроми и парализирани люде, които в неутолимо желание очаквали изцеление. Витезда не била обикновена минерална баня. Нейната вода нямала естественото свойство за постоянно лечебно въздействие. Къпалнята придобивала лековита сила само от време на време, когато ангел Господен слизал върху нея и раздвижвал водата. Но и в този решителен момент изцеление получавал само оня, който пръв влизал в къпалнята след раздвижването на водата.
Сред множеството тежко болни във Витезда имало един самотен клетник, който от тридесет и осем години бил прикован на болничния одър. Този изоставен, забравен от всички страдалец бил парализиран. Дните, прекарани в здраве и радост, са крилати. Те се нижат и неусетно отлитат като щастливи мигове в живота. Но дните на скръб и болест са мъчителни - една безотрадна вечност! Можем ли да си представим трагедията на този телесно разслаблен и душевно сломен болен човек? Тридесет и осем години, половин човешки живот, прекарани в непрекъснати палещи болки върху страдалческия одър - един непоносим житейски кръст! Пред очите на този страдалец постоянно са ставали изцеления, при които той с безропотно търпение понасял сломяващите удари на разочарованието.
Но ето, Христос, божественият Лекар, Който обхождал болните, неочаквано спрял пред одъра на разслабления. Спасителят видял човека в неговата неизмерима мъка, трогнал се и го обгърнал с милост и обич. „Искаш ли да оздравееш?" - прозвучал във Витезда тихият глас на Иисус. Наглед, преценявано по човешки, странен въпрос. Все едно да питаш изморения в зноя на летния ден зажаднял пътник иска ли да пие вода. Но в промислително-творческия план на Господа - неподражаем божествен Педагог - този въпрос бил напълно уместен и необходим. С него Христос желаел да пробуди у болния съзнание за греховност и копнеж за възстановяване на нарушената от греха нравствена хармония. Чрез телесното изцеления Спасителят желаел да излекува и душата! Ние слушаме отговора на разслабления: „Да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; колко горест и насъбрала се мъка се крие в тия две думи, израз на безсилие и зов за помощ! И тия думи болният при Витезда изрекъл пред Човека, Който вече стоял пред страдалческия му одър (1 Тим. 2:5; срв. Йоан 4:29; 8:40; 9:11). Печалният стон на евангелския разслаблен се слял с воплите на страдащите и заглъхнал във Витезда.
Някога Пилат изведе на балкона на преторията Спасителя - измъчен, вързан, облечен в багреница, с трънен венец на главата, посочи Го на разярената еврейска тълпа и заяви: „Ето Човека!" (Йоан. 19:5) С тия две думи Пилат изрече една вечна истина: Христос е Истинският съвършен човек! За християнското човечество величавият образ на страдащия Спасител, пред Когото с трепет и благодарност се прекланя всяко вярващо сърце, е образът на Богочовека, Спасителя на света. Съгласно древното пророчество Агнецът Божи „взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи" (Ис. 53:4). По изранения друм на живота Христос, божественият Самарянин, с елея на милосърдието лекува човешките болести и раните на душата (Лука. 10:37).
Наистина, тъжният стон на евангелския разслаблен: „Нямам си човек!" не е стихвал през вековете. Той е глас на човешката мъка и безсилие. Но над този печален стон все по-властно през историята звучи и повелята на Спасителя: „Стани, вземи одъра си и ходи!" Това е тържествуващият глас на Божието всемогъщество и любов; призив за радостен живот и духовно извисяване. Спасителят заяви: „Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие" (Йоан. 10:10). Христос издигна живота до слънчевите висоти на духовното съвършенство!
Евангелската Витезда е не само спомен и символ. Тя представлява реалната неизменна човешка съдба. Скръбните притвори на Витезда са притвори на човешкото страдание и безсилие. Потърсим ли в страданието небесната помощ, ние вече сме в притвора и на Божието милосърдие. Христос и днес минава край нас и ни посещава в изпитанията и страданията. Той ни милва и утешава в скърбите и неволите (Плач Иеремиев 3:32; 2 Кор. 1:4). Църквата Христова е новата божествена Витезда. В нейната свещена ограда вече двадесет века тече пълноводната река на Божията благодат, която лекува, възражда и спасява. Тайнството Покаяние е духовната баня, която при наличието на искрено разкаяние дарява прошка и измива греховната кал на сърцето.
Топло да молим божествения Лекар да ни спусне в чудната къпалня на Своето милосърдие, да ни излекува и да ни възвърне радостта в живота. Тогава всеки един от нас ще чуе и предупредителната заръка на Спасителя - думите, които Той отправи към разслабления във Витезда: „ето, ти оздравя; неделя греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан. 5:'14). Амин.
Иконом Димитър ЙОРДАНОВ
