петък, 9 април 2021 г.

Истории и легенди за манастира „Св. Йоан Предтеча“ край село Градешница

Както повечето манастири в България, и неговата история е дълга, превратна, обвеяна с легенди и драматични събития.

Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е с почти 11 вековна история. Бил е опожарен и сринат със земята, за да възкръсне като феникс от пепелта. По-късно преминава през тежките години на атеизма, а в наши дни е отново събуден за духовен живот.

Старата обител е притихнала в живописен каньон, недалеч от село Градешница в Северозападна България. В днешния си вид, манастирският комплекс датира от XVII век, но е изграден върху много по-стар храм от края на Х век, научаваме от младия йеромонах Спиридон, игумен на манастира. Според писмени източници, някога той е бил важно духовно средище с голямо килийно училище, където се обучавали момчетата от околията, твърди игуменът и добавя:

„За съжаление Градешкият манастир не е от известните в България, поради ред причини, които ме натъжават като православен християнин. Той е превръщан навремето /при социализма/ в козарник, в почивна станция, в място за развлечение и неща, които не са подходящи за такова свято място. Но слава Богу, с усилия и труд, успяхме да си върнем духовния статут на обителта и от почти две години тя функционира като действащ мъжки манастир с духовен живот и със света литургия. Всеки може да дойде, да потърси съвет или помощ от Бога чрез молитва. Ние приемаме поклонници. Който желае, може да дойде, да преспи в килиите, да участва в светата литургия и в службите и да види какво е монашески живот отдаден на труд и молитва.“

Около Градешкия манастир витае легенда. Според нея, по време на османското владичество, той е бил опожарен от татари, а монасите били избити. Но няколко братя успели да се скрият в гората и решили да си построят дървена колиба, докато намерят подходящо място, за да възстановят манастира. Не щеш ли, един хубав ден, високо в небето над главите им, закръжал орел, в клюна си той стискал опожарена дъска от стария манастир. „ В този момент орелът я пуска и тя пада на днешното местонахождение на манастира. Има един оброчен камък в двора, точно там“ – разказва игуменът. Така, хората от околията издигнали новия си манастир именно на това място. Като строителен материал те използвали камъни от старата римска крепост, чийто руини били разпръснати в близката местност „Калето“. 

И до днес манастирът „Св. Йоан Предтеча“ пази свидетелства за бурната си история. А в двора се намира гробът на един от неговите главни възобновители – йеромонах Артемий Хилендарски.

„С още двама монаси, той пристига от Света гора в Атон, от Хилендарския манастир, който по това време е бил български, защото в днешно време е сръбски, – разказва йеромонах Спиридон. – И той въвежда тук светогорски устав, който е за богослужение и за ред на манастирския живот. Артемий Хилендарски реновира манастирското крило и църквата, изгражда зимния параклис на втория етаж и създава в местното население едно дръзновение и почит към църквата. Славел се е и с чудотворни действия чрез неговата молитва. Затова много хора са идвали при него за утеха и помощ.“

БНР Радио България

Св. мчк Евпсихий

Свети Евпсихий се родил и получил възпитанието си в Кесария Кападокийска. По времето на царуването на император Адриан срещу него бил направен донос, че не почита езическите богове, а почита Христа. Вследствие на това светият бил заловен от управителя на Кападокия и подложен на изтезания: тялото му било стъргано с железни куки, докато не се показали ребрата му. След мъченията хвърлили свети Евпсихий, едва жив, в тъмницата. Той се обърнал с усърдна молитва към Господа и докато още се молел, се явил ангел, който с докосването си изцелил раните му. * Има известие, че Иоан е взел участие в един от съборите, където той "показал велики изправления" (се показал като пазител на правата вяра).

Скоро след това свети Евпсихий бил пуснат от тъмницата на свобода. А неговото освобождаване станало според Божието произволение - за да не попадне богатството, което светият притежавал, в ръцете на нечестиви човеци, а да бъде раздадено на бедните. И действително свети Евпсихий раздал всичкото си богатство, събрано още от неговите прадеди, на нищите и бедните; при което - известна част дал и на своите врагове, които го били оклеветили и по този начин, като - свои благодетели, почел с дарове виновниците за своите страдания.

По-късно, когато Кесария била управлявана от княз Саприкий, свети Евпсихий отново бил заловен. Повесили го на дърво и дълго време го стъргали с железни остриета, след което той приел мъченическа смърт, като бил посечен с меч. Разказват, че от раните на тялото му вместо кръв изтекло мляко и вода.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

четвъртък, 8 април 2021 г.

Министерският съвет отпусна още 240 000 лева на Рилския манастир

„Силата ни е в това, че когато има проблем, ние го решаваме. Подпомогнали сме възстановяването и изграждането на много храмове в цялата страна и ще продължим да го правим“.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на посещението си в Рилския манастир. Министерският отпусна на вчерашното си заседание на Светата обител 240 000 лева след отправена към правителството молба от игумена на манастира Адрианополски епископ Евлогий да бъде подпомогната издръжката на манастирския комплекс за първото тримесечие на настоящата година.

В хода на срещата министър-председателят Борисов изтъкна, че хилядите поклоници отново ще могат да посещават Рилския манастир след като бе възстановено движението по пътя за Светата обител след укрепване на срутището. В засегнатия участък бяха извършени необходимите укрепителни и обезопасителни работи на скалния масив, за да може да се осигури безопасното преминаване по пътя към Рилския


манастир. От двете му страни са монтирани диагонални въжета с дебелина 12 мм върху стоманената мрежа по откоса, която е закрепена към ската със стоманени анкери и монтажни скоби.

Премиерът Борисов акцентира, че с усилени темпове в последните години бяха реновирани много църкви, манастири, джамии. В рамките на мандата правителството отпусна на Рилския манастир 3 052 000 лева. В този контекст Адрианополският епископ Евлогий изказа огромна благодарност към министър-председателя и правителството за финансовата подкрепа и припомни, че преди 1989 г. с десетилетия държавата е била в дълг към църквата. „Сега всичко, което правите за обновлението на храмовете, е добре за целия народ и то ще остане“, категоричен бе епископ Евлогий.


СВ. АПЛИ ИРОДИОН, АГАВ, РУФ И ДР.

Свети апостол Иродион се родил в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия, следователно бил съгражданин на свети апостол Павел. Той бил сътрудник на светите апостоли и ревностен проповедник на Христовото учение между юдеите и езичниците. Като слушали неговата проповед, мнозина повярвали в Иисуса Христа и се кръстили. За усърдното му служение на Църквата светите апостоли го поставили епископ в град Неопатрида. Той страдал много за вярата както от юдеите, така и от езичниците. Веднъж враговете на християнската вяра дотолкова го измъчвали, че той изпаднал в безсъзнание. Като помислили, че той е вече мъртъв, мъчителите се отдалечили от него. Но светият мъченик, подкрепен от Божията благодат, оздравял и след това проповядвал евангелското слово в Рим заедно със св. ап. Петър.

Апостолската дейност на свети Иродион е била известна и на свети апостол Павел. Той го е чувствувал толкова близък, че в края на посланието си до Римляните го поздравява като свой сродник: "Поздравете сродника ми Иродиона" (Рим. 16:11).

След мъченическата смърт на свети апостол Петър апостол Иродион заедно с много други християни бил посечен с меч в Рим.

Свети апостол Агав проповядвал в Йерусалим и Юдея. Той притежавал пророчески дар. Свети апостолrel="met" и евангелист Лука споменава за него на две места в книгата си Деяния на светите апостоли. В Антиохия той предсказал, че "по цялата вселена ще бъде голям глад". Това пророчество се изпълнило през време на император Клавдий (42-54 г.). По този повод антиохийските християни събрали помощ и по Варнава и Савел я изпратили на своите бедствуващи братя в Юдея (Деяния на светите апостоли 11:28-30).

През лятото на 58 година, когато свети апостол Павел се връщал в Йерусалим след третото си проповедническо пътешествие, той минал през гр. Кесария. Там посетил Филипа, един от седемте дякони, и няколко дена останал в неговия дом. През това време от Юдея в Кесария пристигнал един пророк, на име Агав, който "взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат юдеите в Йерусалим оня мъж, на когото е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически" (Деяния на светите апостоли 21:8-11).

Свети апостол Руф е бил епископ в гръцкия град Тива. В Посланието си до Римляните свети апостол Павел изпраща поздрав до него и до апостол Асинкрит, който бил епископ в Иркания (град в Мала Азия), до апостол Флегонт, епископ в тракийския град Маратон, и до апостол Ермий, епископ Далматски.

Всички тези апостоли проповядвали ревностно словото Божие в различни области на Римската империя. Те претърпели мъчения за вярата си в Иисуса Христа и отдали живота си в себежертвено служение на Бога и на ближния.

сряда, 7 април 2021 г.

Нов завладяващ филм за Св. Гора е в процес на създаване

Св. Гора – Атон е едно от най-духовните места на земята, но малко се знае от света за полуострова (градина на Майката Божия) и за монасите, които живеят там. 

Някои биха могли да кажат, че Атон е жив музей, изпълнен със средновековни църкви, подобни на крепости, артефакти и населен единствено от мъже, които живеят по древни традиции. 

Прекъсването на всички връзки с външния свят в продължение на векове прави неудържимото преминаване на времето да има различно темпо на Атон. От големите каменни стени на сградите, начина, по който обитателите се обличат, говорят, работят и живеят, дори хранителните навици и транспортните средства са нещо, което съвременният човек ще възприеме като нещо 0тминалото.

Новият документален филм „Светогорци“ (People of Mount Athos) е създаден от режисьора Андрей Опреску и представя непоказвани на камера места и монаси от Св. Гора. Процесът по създаване е отнел 53 снимачни дни и има над 100 часа кадри. 

За автора на филма, както и за да го подкрепите в създаването му, може да прочетете тук.

Източник:dobrotoliubie.com


Преп. Георги, еп. Митилински

Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието.

По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос.

Когато на императорския престол се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила. През 815 година той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги. Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха - иконоборец за техните еретически заблуждения.

Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание. Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.

вторник, 6 април 2021 г.

Успение на свети Методий Славянобългарски

Свети Методий бил роден брат на равноапостолния Кирил. В ранната си младост той бил военен и в продължение на десет години управлявал една славянска област.

Когато почувствал Божието призвание, се отказал от високия си пост и постъпил в манастир, намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. След време при него дошъл и Константин.

Князете на Моравия и Панония - Ростислав, Светополк и Коцел, поискали от византийския император Михаил III проповедници, които да разясняват Христовото учение на славянски език. В техните земи християнството било разпространено отдавна, но проповедниците били немци, служели и проповядвали на латински, и Христовото слово и Божието Евангелие не било разбирано от народа.

Император Михаил и патриарх Фотий определили за това дело Константин Философ и брат му Методий. Но преди това двамата братя изнамерили богодадената славянска азбука - глаголицата, превели на славянски Новия Завет и необходимите богослужебни книги, и заминали за Моравия.

По време на апостолската си дейност в Панония Методий бил ръкоположен от папа Адриан и станал архиепископ на Панония и Моравия.

Той пострадал много от немските свещеници. Бил оклеветяван по различни начини: пред местния княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред Цариградския патриарх, че много се е сближил с папата.

В преклонна възраст трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите. Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и половина. Бил пуснат от затвора след строго нареждане на папа Йоан VIII.

След всички скърби, като възложил цялата си печал на Бога, свети Методий с двама свои ученици свещеници започнал да превежда тези книги, които не успял да довърши с брат си.

Заедно с учениците си той превел целия Стар Завет без Макавеевите книги, Номоканона (Правила на Светите отци) и светоотеческите книги (Патерик). Свети Методий започнал превода през месец март и го завършил на 26 октомври. Завършвайки превода, той въздал достойна похвала и слава на Бога и на свети Димитър Солунски, в деня на когото завършил труда си.

Когато наближило времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове, го запитали:

- Честни отче, кого ще посочиш за свой приемник?

Посочвайки Горазд, светителят казал:

- Ето мъж от вашата земя, право вярващ и добре знаещ латинските книги. Ако има Божия воля за това и любов от ваша страна, нека той да бъде моят приемник.

През Светлата седмица свети Методий дошъл в църквата, но от слабост не можел да служи, а само се помолил за гръцкия император, за славянските князе, за клириците и за народа и казал:

- Гледайте ме, деца, до третия ден.

На третия ден на разсъмване блаженият починал в Господа, в свещенически ръце с думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си." Това станало на 6 април 885 година.

Отслужили на латински, гръцки и славянски и положили тялото в съборния храм във Велеград. За погребението се събрало голямо множество народ. Всички със сълзи изпращали своя добър учител и пастир, станал всичко за всички.

"Свети и честни отче! Споменавай в своите молитви и нас, които те призоваваме, и избавяй от всички напасти твоите ученици, разпространяващи Христовото учение и изобличаващи ересите, за да можем, като изпълним достойно своето звание в този живот, да застанем заедно с теб и твоето стадо от дясната страна на Христа, нашия Бог, и да получим от Него вечен живот. Защото на Него подобава слава и чест във вечни векове.

Амин."