сряда, 13 октомври 2021 г.

Храмов празник на църквата „Св. Препмчца Параскева” честват в Ловчанци

И тази година 14 октомври ще бъде празничен в село Ловчанци в община Добричка. В 12.00 часа християните ще се съберат на църковната служба в храма „Св. Препмчца Параскева”, която ще бъде водена от отец Велико. Храмът със 132-годишна история е един от знаковите в Добруджа.

Своите пожелания за пребъдването на християнското светилище, за благоденствие и добруване на живеещите в село Ловчанци отправя кметът на Община Добричка Соня Георгиева.

По традиция отново ще бъде раздаден и курбан за здраве на жителите и гостите в Ловчанци, дошли да почетат храмовия празник на Петковден. Празничното събитие се осъществява изцяло с помощта на местното население, Сред дарителите са жители на селата Ловчанци, Миладиновци и Полк. Иваново, съобщи Веселина Василева – главен специалист „Административно - финансово обслужване” в Кметството в Ловчанци.

вторник, 12 октомври 2021 г.

Почитаме паметта на Св. Мартин

На 12 октомври почитаме паметта на един от най-праведните християни, чиито мощи и днес вършат чудеса - Свети Мартин.

Свети Мартин, наречен Милостиви, бил епископ на гр. Тур в Галия. Неговите родители били езичници, но от ранно детство Свети Мартин имал възможност да научи за Христа и неговото учение за спасение на душата. Затова модерното светско образование, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго знание. Бащата на Свети Мартин насила го изпратил в армията, за да може да избави сина си от мечтите да стане отшелник и да може военната дисциплина да го вразуми.

Един студен зимен ден до портата на града седял полугол просяк. Виждайки как беднякът зъзне от студ, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 части. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората сам са увил. През нощта Свети Мартин имал чуден сън. Иисус Христос му се явил, увит с онази част от срязания плащ, която добрият войн дал на бедния и страдащ човек. На сутринта Свети Мартин се събудил преизпълнен с радост и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, защото до онзи момент той не бил кръстен. Свети Мартин все пак успял да се посвети на Всевишния и напуснал армията.

Минали години, които прекарал в молитви и лишения, докато един ден Светият дух го изпълнил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с желание да служат на Господ.

През годините вярна служба Свети Мартин получил епископски сан. Избрали го за епископ на гр. Тур. Като епископ, Свети Мартин положил огромни усилия да изкорени езическите обичаи от Галия (днешна Франция) и да въведе християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на чудотворец.

Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните останки на Свети Мартин били положени в гроба, безброй чудеса започнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.

Имен ден празнуват Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела, Мартена.

понеделник, 11 октомври 2021 г.

СВ. АПОСТОЛ И ДЯКОН ФИЛИП. ПРЕП. ТЕОФАН НАЧЕРТАНИЙ, ЕП. НИКЕЙСКИ

Житие на св. апостол Филип, един от седемте дякони

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях - св. апостол Филип.

Св. апостол Филип се родил в Кесария ПалестинскаРечник.

Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си.

Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора.

В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.

Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол.

Апостолите Петър и Йоан дошли също в Самария, за да помогнат на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали усилено да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.

Сам Господ ръководил апостолите, като им внушавал какво да правят и къде да идат.

Така веднъж ангел Господен казал на Филип:

- Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.

Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в колесница един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като много други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се връщал в родината си.

Седнал в колесницата си, той четял книгата на пророк Исаия.

В момента тъкмо четял думите на пророк Исаия за Изкупителя: "Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от справедлив съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята."

Етиопският велможа не разбирал за кого говори пророкът. Господ, като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заговори с него.

Филип се приближил и запитал велможата:

- Разбираш ли това, което четеш?

Велможата отговорил:

- Как ще мога, ако някой не ме упъти?

И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му обясни прочетеното.

- Моля те, кажи ми - му рекъл той - за кого говори това пророкът.

Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса.

Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той казал на Филип:

- Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?

- Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш - му отговорил Филип.

- Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи - възторжено заявил етиоптянинът.

Колесницата спряла. Двамата влезли във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил вече жив член на Църквата Божия.

Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът вече не го видял. Радостно продължил пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния дар - благовестието за Царството божие.

Св. Филип продължил апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил след това още много градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новаповярвалите. Дъщерите му имали пророчески дар.

Св. апостол Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип.

От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.

Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

 Житие на св. преподобни Теофан Начертани

Манастирът "Св. Сава Освещени" във Витлеем край ЙерусалимПреп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.

Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът "Св. Сава". И двамата са наречени "начертани", защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли "позорни стихове", които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието.

Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата "Св. Сава". Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.

През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.

Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборствоте.

Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Св. Методий, който бил също един от великите и прославени защитници на Православието срещу иконоборството, с авторитета си на патриарх цариградски, заявил:

- След такъв надпис по лицето му не е нужно да желаем по-добро свидетелство за неговата православна вероизповед!

Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски.

Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен као писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.

събота, 9 октомври 2021 г.

Започнаха проявите за двайсет годишнината от възстановяването на Доростолската епархия, освещават новият храм "Св.Николай Чудотворец"

С освещаване на нов православен храм "Св.Николай Чудотворец" в дуловското село Межден днес започнаха прояви по случай двайсет годишнината от възстановяването на Доростолската епархия.

Църковната служба води Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.
Строителството на храма започва благодарение на Никола Попов, който не е от селото, но има имот в него. За това той ще бъде отличен с орден на Доростолската митрополия "Свети Доростолски мъченици", съобщиха от митрополията. Ктиторът днес не присъства на освещаването, тъй като му се е родила внучка - Никол.

Проектант на храна е арх. Мирослав Орлоев от Силистра. По изграждането на църквата са работили инж. Димитра Желева, строителни групи от региона, с подкрепата и помощта на църковното настоятелство и жителите на селото. Красивият дърворезбован иконостас и специалните църковни порти са дело на Петър Ваньов от Велико Търново и Иван Николов от село Грънчарово. Специалната, 150-килограмова камбана е поръчана и изработена в Атон, Гърция. Полагането на камъка и кръста за новата църква е станало на 9 юли 2018 г. – по време на жътвата. Много хора са присъствали на събитието, на което отец Добри Чаков е осветил мястото и е дал благословия за изграждането на новия храм.

Проявите за годишнината ще продължат на 10 октомври със Съборна архиерейска света литургия в катедралния храм "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" в Силистра.Гостуват висши български и чуждестранни духовници.
Доростолската е сред първите древнопросияли епархии в българските земи около 390 година. По стечение на исторически обстоятелства е била слята с Червенската. Възстановена е през 2001 година.

ИЗЛЕЗЕ НОВИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕ „КУЛТУРА“

Как четем днес Достоевски – като неуморен защитник на Доброто, независимо че и Злото никога не е имало по-изтънчен адвокат? Остава ли си той наш съвременник, или е по-скоро безпощаден съдник? И още – Буалем Сансал, Захари Жандов, Марта Месарош, Кристо и Жан-Клод, Роберто Фонсека. 

Пак Достоевски

Тема на броя: Достоевски – 200 години от рождението му

Достоевски и свободата – разговор с Емил Димитров 

Людмил Димитров – „Идиот“. В търсене на оригинала 

Стоян Радев – Спасителното откровение 

Йосиф Бродски – За Достоевски 

Рене Жирар – Възкресението 

Дебати

Буалем Сансал – Накъде отива Европа? 

Норберт Мапес-Нидик – Внимание! Напускате западния сектор! 

Интервюта

Виктор Хорват – Историята като голямата рамка 

Захари Жандов, влюбеният в киното 

Марта Месарош – Да видя какво ще бъде утре 

Книги

Катя Атанасова – Движението на думите 

Амелия Личева – Между парчетата 

Мартин Касабов – Да не съжаляваме Винсент ван Гог 

Митко Новков – Egreto perambis doribus! 

Димитрина Чернева – Между Йерусалим и Рим 

Сцена

Александър Мануилов – Липсва усещането за изненада 

Мила Искренова – Мърс Кънингам: хореография на случайността 

Галерия

Евгения Атанасова – Кристо и Жан-Клод след живота 

Наташа Ноева – Прагове и белези 

Кристиан Болтански – След това 

Кино

Соня Александрова – Силен Венециански кинофестивал  

Петя Александрова – Аутсайдери по природа 

Валери Йорданов – Шекспир от квартала 

Драгомир Шолев – Отвъд сянката на нашия чадър 

Музика

Борислав Иванов – 70 години на пулта 

Роберто Фонсека – Като филм за слушане 

Фотография

Владо Донков – Разширяване на личния свят 

Под линия

Иван Станков – Дядо Петко  

Св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия

Житие на св. апостол Яков Алфеев

Свети Яков Алфеев принадлежи към числото на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св. апостол и евангелист Матей.

След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев заедно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а след това и в редица близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст.

В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. апостол Яков Алфеев канон, който сега светата Православна църква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:

"Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта!"

Житие на преподобните Андроник и Анастасия

Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им изпитание - били лишени от двете си любими деца. Те посветили себе си на монашески живот, заради който се разделили, макар че били предани един към друг. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на радост и спасение. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от смъртта на техните деца.

Андроник и Атанасия се грижели редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.

И ето че в това време, когато те се грижели да утешават другите, техните собствени деца - Иван на 12 години и Мария на 10 години - заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма "Св. мъченик Юлиан".

Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си.

Но Бог не оставил без утеха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно видение било открито на плачещата при гроба майка, че не за децата, а само за греховното състояние в света трябва да се проливат такива изобилни сълзи.

Явилият й се там небесен вестител й казал и тия думи:

- По своята природа човек иска храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая потребност. Също така милосърдният Бог не отказва духовна храна на своите създания. Тъй Той храни децата си с небесни блага. Храни ги с небесни блага Оня праведен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се ползвали със земни блага!

Майката се зарадвала много от тая чудна вест за блаженото състояние на децата си в небесните обители. Веднага се върнала у дома си, за да сподели тая радост със съпруга си.

Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.

Андроник, съпругът бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на свой сродник цялото си имане, спечелено с честен труд, и го помолили да го употреби за полза на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:

- Господи Боже, заради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство...

Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.

Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.

Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена - остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил.

Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в безмълвие, трудове и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.

През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.

Един ден се отправил за ново странстване също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, но не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с намерение отново да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки дрехи. Тежкият монашески подвиг променил цялата й външност, особено лицето й.

Атанасия обаче познала съпруга си. Но не му се открила. Съгласила се с него да пътуват заедно, но при условие, че ще пазят ненарушимо безмълвие. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.

Тъй двамата съпрузи извършили това свое второ пътешествие по светите места. След това отишли в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, но при условие да пазят безмълвие.

По тоя начин чрез духовно единение в общо подвижничество се събрали наново съпрузите. Тъй поживели заедно цели 12 години.

Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил дошъл в общата килия да напътства умиращия "монах". Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединение с Христа Господа.

- Не за себе си плача, но за Андроник - загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна скръб за раздялата с мъжа, с когото не преставала да я съединява света любов. - Моля те, отче - прибавила тя, - вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник...

След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.

Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само седем дни.

Братята, потънали също в умиление и скръб, го погребали до нейния гроб. Това станало по предложение на блажения старец Даниил.

четвъртък, 7 октомври 2021 г.

Св. мчци Сергий и Вакх

Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете. Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички. Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо положение пред императорския двор. Те, като християни, мислели само за едно - как да угодят на Бога. Предприето било жестоко гонение срещу Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които според него са могли да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог. Той се учудил, като узнал, че и неговите любими сановници са християни. Отначало не искал да повярва. Мислел, че завистници с клевети искат да погубят царските любимци. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината. Провеждало се шумно езическо празненство. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са дошли. Заповядал да ги повикат в капището. Ако не искат да дойдат, насила да ги доведат. Сергий и Вакх застанали вън от капището и молили Бога да просвети невярващите и да им яви славата Си. Войниците ги хванали и ги завели при императора. Максимиан им заповядал да вземат участие в обреда в чест на боговете. - Не можем да изпълним волята ти, господарю - казали смело те. - Не можем да се покланяме на бездушни идоли, защото почитаме Бога Небесни, Който е сътворил небето и земята. След това почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан не желаел повече да слуша. Заповядал да им снемат знаците на тяхното високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски служители ги облекли в женски дрехи и почнали да ги развеждат из града за смях на всички. Максимиан се надявал, че сановниците, свикнали към почит, не ще могат да понасят такъв позор и ще се отрекат от вярата си. Но се измамил. Сергий и Вакх счели не за позор, а за слава и чест да търпят хули заради Христовото име. Останали твърди във вярата си. Максимиан ги повикал и започнал ласкаво да ги увещава: - Верни и любезни мои приятели, как се решихте да оскърбите великите богове? Как се решихте да огорчите мене и да си навлечете такова нечестие? Вие знаете как ви обичам. Но мога ли спокойно да гледам как вие подлагате на поругание нашите велики богове? Не ми се иска да ви предам на смърт. Затова ви моля - откажете се от Тоя дърводелски Син, Когото евреите разпънали на кръст като злодей. Не се прелъстявайте от християнските басни, но се обърнете към нашите велики богове. Тъй ще получите от мене милости повече, отколкото досега. Напразни се оказали увещанията и обещанията на императора. Въодушевени от любов и вяра, умъдрени от Пресветия Дух, Сергий и Вакх с голяма сила доказали на императора суетността на идолопоклонството. Изповядали Спасителя като Единороден Син Божи. Разгневен до полуда, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните управители на име Антиох, известен със своята жестокост и омраза към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да употреби всички мерки и средства, за да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със смърт. При пътуването си двамата изповедници непрестанно се молели на Господа да ги подкрепи. И Господ ги подкрепил и укрепил. Обрадвал ги с чудесно явление. Войниците и изповедниците спрели на едно място да пренощуват. Стаята на Сергий и Вакх внезапно била озарена от необикновена светлина. Явил се ангел, който им казал: - Дерзайте, служители Христови, и се борете като добри воини Христови. Вие ще победите и ще получите от Христа Бога небесни венци. Той няма да отстъпи от вас при вашите страдания. Ще ви дава помощ и сила! Това видение изпълнило сърцата им с радост. Те продължили бодро пътя, като славели Бога с псалми и други духовни песни. Антиох се почудил, като видял доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат голяма сила пред императора. Сам той получавал от тях милост.


Като узнал за какво са доведени, Антиох почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Наред с това им представил ужаса от смъртно наказание. Опитал се да ги заплаши. Те му отговорили: - Напразни са твоите думи. Честта и безчестието на тоя свят, животът и смъртта - всичко това е нищо за ония, които очакват вечния живот. Христос е наш живот. Смъртта за Христа Господа е придобивка за нас. Антиох заповядал да затворят Сергий в тъмница. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно бит. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче тайно го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.


В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя приятел Вакх. През нощта след мъченическата смърт Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна радост лице. Възвестил му, че вече е минал към вечния блажен живот. Той го укрепил за предстоящия подвиг. Сергий почнал радостно да очаква смъртта. На другия ден той пак твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на управителя да замине за друг град в областта си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказание за този, от когото в миналото очаквал милост. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в железни обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви подир него с тия ужасни обуща. Зает с мисли за небесното, при пътуването Сергий не чувствал болките. Той пеел псалм 39: "Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. Извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми". След като пристигнали на определеното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тъмница. Там през нощта ангел Господен изцерил раните на мъченика.


На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това чудо не смекчило сърцето на Антиох. Той не поставил разума си в действие да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил осъден на смърт. Пред палача мъченикът изпросил време за кратка молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача. Светите мъченици Сергий и Вакх пострадали за тържеството на Божията църква в 295 година.