На 18 декември честваме паметта на свети мъченик Севастиан

Свети Севастиан е роден в Медиоланум (Милано, Италия) в средата на III век. Родителите му го възпитали в християнската вяра. А понеже бил от знатно семейството, Севастиан привлякъл вниманието на римския император Карин и той го назначил на висок военен пост. По-късно Диоклетиан го направил началник на първи преториански полк.

Независимо от тази висока длъжност, която му давала голяма власт, Севастиан заради християнското си възпитание бил човеколюбив и много често ставал защитник на бедните и страдащите, закрилял и християните, към които държавните служители езичници преднамерено се отнасяли враждебно. Той с готовност помагал в нуждите и на римската църква, затова папа Гай го удостоил със званието „защитник на Църквата“.

Но бързите успехи на християнската вяра сред народа ожесточавали езичниците и преследванията от ден на ден ставали по-строги. Диоклетиан започнал всеобщо преследване на християните. Много християни в Рим, както и по цялата империя, били заловени и започнали съдебни дела срещу тях. Обвинението било, че те отказват да изпълнят императорския указ за задължително почитане на езическите божества, включително и на личността на императора като божество. Севастиан присъствал на едно такова съдебно дело и за да ободри събратята си по вяра, за всеобщо учудване открито заявил, че също е християнин.

Императорът незабавно наредил да убият преторианския началник и Севастиан скоро паднал, пронизан в гърдите от стрели. Но когато християни отишли да погребат тялото му, установили, че мъченикът все още диша. А след като се излекувал, Севастиан отново срещнал Диоклетиан и го изобличил за неговата жестокост. Тогава доблестният християнин бил заловен и бичуван до смърт. Така свети Севастиан останал в историята на Църквата като мъченик за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 декември честваме паметта на свети пророк Даниил

Пророк Даниил е един от четиримата „големи“ пророци, книгата му е част от Библията. Живял в края на VII и първата половина на VI век преди Христос. Бил потомък от племето (коляното) на Юда, т.е. имал еврейско царско потекло. Още като дете Даниил бил отведен заедно с родителите си в плен във Вавилон, след като цар Навуходоносор завладял Юдейското царство и разрушил храма в Йерусалим. С негово разпореждане Даниил (когото царят преименувал на Валтасар) и тримата му еврейски другари Анания, Азария и Мисаил били обучавани в царския двор. И понеже успехът им в обучението бил отличен, когато младежите навършили пълнолетие, царят им дал високи постове в държавата. Но те били възпитани от семействата си в юдейската религия, вярвали в единия истински Бог и Го почитали с молитви и изпълняване на Божия закон. При това Даниил имал от Бога дарбата да тълкува сънища и разтълкувал един неясен сън на царя. А по-късно пророкът предсказал и идването на Спасителя Христос.

Когато Навуходоносор наредил да му направят златен идол („истукан“) и поискал всички служители и народът да му се покланят, тримата младежи не се поклонили на идола. Даниил по това време не бил в столицата, но царски хора докладвали на владетеля, че Анания, Азария и Мисаил не изпълнили заповедта. Такова неподчинение се наказвало със смърт – хвърляли непокорните в огнена пещ. Но когато ги хвърлили в огъня, тримата по чудесен начин оцелели. Същото се случило по-късно и с Даниил, когото цар Дарий хвърлил в дълбок ров с лъвове, защото пророкът не се подчинил на заповедта за почитане на идолите и на изображението на царя. Щом видял чудото, Дарий помилвал Даниил и го задържал в своя двор, където той останал да служи още дълго и умрял в дълбока старост в град Суза (днес Шуш в югозападния край на Иран).

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 16 декември честваме паметта на пророк Агей, на света Теофана царица и на мъченик Марин

Божият пророк Агей е един от 12-те така наречени малки пророци в Библията. Той е роден във Вавилон по време на плена на евреите. А след завръщането на народа от вавилонски плен Агей заедно с пророк Захария насърчили евреите да възстановят храма в Йерусалим. Пророческата книга на Агей има две глави, написани в прост и строг стил. Чрез пророк Агей Бог ободрил народа с обещанието, че вторият храм ще бъде по-славен от първия, понеже в него ще се яви Царят на мира Христос, Спасителят на всички народи.

Света Теофана живяла през втората половина на IX век. Била силно вярваща и добродетелна жена. Омъжили я за бъдещия император Лъв VI Мъдри и въпреки цялото величие и богатство, които я заобикаляли, тя запазила смирението и скромността си; не се интересувала от дворцовия живот, а се занимавала с дейно добротворство сред бедните, болните и сираците. След няколко години в брак благочестивата императрица се оттеглила в манастир в Цариград и там починала млада. Била почитана още приживе заради светия си живот, а след смъртта й я причислили към светците.

Светите й мощи били пазени в дворцов храм в столицата, а сега се съхраняват в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер (в Цариград). Част от тях по-късно е донесена в Търново и свети патриарх Евтимий написал служба в нейна чест. Малка частица и сега се пази сред мощите, вградени в чудотворната икона „Света Богородица Осеновица“ в Рилския манастир.

Свети Марин живял в Рим по времето на император Карин в края на III век и бил от благороден произход, заемал поста сенатор. Приел християнската вяра и убедено живеел според нейните правила. Но когато било донесено на императора, че сенаторът Марин е християнин, доблестният Христов последовател бил хванат и понеже не се съгласил да се откаже от вярата си, бил обезглавен.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свещеномъченик Елевтерий и на майка му Антия

Свети Елевтерий е роден и живял през втората половина на ΙΙ век в Рим в семейството на заможни родители. Тогава императори били поквареният Комод и коварният Септимий Север, организирал гонения срещу християните. Останал сирак по баща, Елевтерий бил отгледан и възпитан в християнската вяра и нравственост от своята благочестива и добродетелна майка Антия. Самата Антия станала християнка, след като слушала проповедите на учениците на свети апостол Павел в Рим.

Елевтерий получил отлично образование и римският епископ Аникита, като оценил неговата начетеност, пламенна вяра и чист живот, го ръкоположил последователно за дякон, свещеник и епископ. Години наред Елевтерий усърдно работил за обучението на паството си, поддържал бедните и немощните с дела на милосърдие. Като епископ бил пратен в област Илирик, днешна Албания, със седалище в град Авлона.

Древните отци, когато говорят за бързото издигане на Елевтерий, посочват, че това е станало по волята на Бога поради рядката добродетелност и мъдрост на Елевтерий, с които той привличал езичниците към вярата в Спасителя Христос. Сладостта на речта му била придружена с мъдрост на мислите и убедителност на доводите. Всичко това карало тънещите в заблуда езичници да прегърнат християнската истина.

Когато Септимий Север започнал да преследва вярващите в Иисус Христос и научил за християнската дейност на Елевтерий, заповядал да го заловят. След много мъчения Елевтерий бил осъден на смърт и отведен от войниците на арената, за да бъде разкъсан от дивите животни. За всеобща изненада зверовете не го докоснали, затова бил обезглавен заедно с майка си Антия.

Заедно с тях били посечени с меч и двама от войниците, които по време на мъченията на Елевтерий повярвали в Иисус Христос и заявили пред всички, че са християни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 14 декември честваме паметта на светите мъченици Тирс, Левкий, Калиник, Аполоний, Филимон и други

Днес почитаме две групи от мъченици, пострадали заради вярата си в Христос в различно време и на различни места.

Тирс, Левкий и Калиник живели в средата на ΙΙΙ век в Кесария, област Кападокия в Мала Азия. Принадлежали към знатни семейства и приели християнската вяра в зряла възраст. Били смирени хора и обичали Бога, и ближните с истинска любов. Избягвали показността, но всички знаели техния праведен живот, изпълнен с милостини. И ето че в 250 г. император Деций Траян издал указ, с който задължил жителите на империята (с изключение на юдеите) в определени дни да участват в официалните тържества и публично да принасят жертви на езическите богове.

Тогава управителят на Кесария Кумбрикий, фанатичен езичник, започнал да преследва християните и ги принуждавал да се откажат от вярата си. Пръв пострадал Левкий, който се опитал да посочи на управителя колко е погрешна водената от държавата политика. Отговорът на Кумбрикий бил рязък и жесток: Левкий веднага бил осъден на смърт и обезглавен при градските порти. На много и различни мъчения бил подложен Тирс. Той смело заявил пред управителя, че идолопоклонството е заблуда и че крайният победител ще бъде Христос. Езическият жрец Калиник чул тези и много други мъдри думи на Тирс, душата му се просветила и като наблюдавал безстрашието на Тирс пред мъчителите, също се обявил за християнин. Тогава на място префектът наредил да обезглавят Калиник, а Тирс бил убит, като го прерязали с трион.

По време на император Диоклетиан в 290 г. мъченическа смърт постигнала и голяма група християни в град Тива, в Горен Египет. Запазени са имената на мъчениците Аполоний, Филимон и Ариан, които пострадали по различен, но еднакво жесток начин, защото не се отрекли от вярата си в Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест

Мъчениците Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест пострадали за вярата в Христос по време на жестоките гонения на християните, заповядани от император Диоклетиан. В опитите си да заздрави своята власт владетелят наложил задължителното почитане на императора като божество и така започнали повсеместни преследвания на християните. Защото вярващите в Христос следвали думите на своя Бог и Спасител: „На Господ, твоя Бог, се покланяй и служи единствено на Него“ (Матей 4:10).

Привидна причина за гоненията на християните били вълненията в източните гранични области Армения и Кападокия. В онова време всички граждански смутове се приписвали на християните. Затова настанало страшно гонение и безбройно множество християни били убити заради вярата си.

Евстратий бил висш военен, който повярвал в Иисус Христос и се отказал от езичеството. Още в началото на мерките срещу християните той бил заловен от Лисий, висш служител, изпратен от Рим да умиротвори областта. Изтезавали безмилостно Евстратий, после го препратили при управителя Агрикола. След поредица от нови издевателства хвърлили мъченика в огнена клада, където умрял сред пламъците.

При това гонение пострадали още много други християни. Сред тях бил свещеникът Авксентий, съгражданин на Евстратий. Заедно с множество християни от град Сатала (край сегашното село Садак в област Келкит, Източна Турция) свещеник Авксентий бил заловен и затворен в тъмница, а след поредица изтезания бил осъден на смърт и посечен с меч. При суровата разправа с християните в тази област били избити още много мъченици за вярата, чиито имена не са съхранени за историята. Запазени са имената на някои, сред които на военачалника Евгений, строителя Мардарий и войника Орест. Заедно с тях почитаме и всички други безименни герои на вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 декември честваме паметта на свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец

Свети Спиридон е един от великите светители и чудотворци на IV век. Роден на остров Кипър през втората половина на III век в семейство на овчари, от родителите си той наследил душевна простота и искреност, смирение и благост. Получил църковно образование и обичал да говори на хората за Спасителя Христос. Оженил се, но скоро овдовял и започнал със средствата, които имал, да помага на ближните. Искрено обичал всички, както заповядал Иисус Христос, хранел бедни и сираци, радушно приемал странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

По настояване на вярващите смиреният Спиридон станал свещеник, а по-късно бил поставен за епископ в град Тримитунт. В епископски сан той запазил своя прост живот: избягвал всякакъв разкош, продължил да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел нивите си; по всяко време бил достъпен за бедните и им помагал по всякакъв начин: давал помощи и съвети с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост, която Светият Дух му давал.

Светителят взел участие в Първия вселенски събор в град Никея през 325 г., свикан от император Константин Велики за осъждане на ереста на Арий. Някои епископи, като знаели, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от спорове с арианите, понеже се бояли, че няма да съумее да защити истинското учение. Но светителят имал това, което не може да даде земната мъдрост – жива и твърда вяра. Затова неговите прости думи силно действали на еретиците.

Свети Спиридон до дълбока старост бащински се грижил за своето паство и бил прославен от Бога с много чудеса. Предал на Бога чистата си душа в около 350 г. Светите му мощи били пренесени първо в Цариград през VII век, а при турското завоюване на столицата били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се пазят и сега нетленни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА