Честваме паметта на свети Йоан Златоуст

 

Паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ, се чества на 13 ноември (във връзка с кончината му, макар и не на самата й дата), както и на 30 януари, когато е празникът на тримата велики светители, епископи на Църквата – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. А днес честваме свети Йоан Златоуст във връзка с пренасянето на светите му мощи през 438 г. от арменското селище Комана, където той починал в изгнание, в столицата, където по-рано бил архиепископ.

Заради изобличенията си срещу императрица Евдоксия свети Йоан бил отстранен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно заточение, за да не могат привържениците му да общуват с него. Това не пречупило духа на истинския духовен пастир и пламенен защитник на православната вяра и високата нравственост. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто заточение светецът починал на Кръстовден 407 г. в Комана и там бил погребан. Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя духовен отец и учител. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен писател и отличен проповедник, златоустия Йоан. И по искане на народа император Теодосий Младши, син на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на пренасянето много болни, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно множество, начело с клира и императора. Поставили ги в храма „Свети апостоли“.

По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 г. Цариград бил завладян, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, но през 2004 г. папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм „Свети Георги“ във Фенер.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Ксенофонт, на съпругата му Мария и на синовете им

Днес честваните светци са един от редките случаи на изрядно семейно благочестие и единодушие в християнския монашески подвиг.

Ксенофонт заедно със съпругата си Мария и двамата си синове – Аркадий и Йоан, живял в Цариград през VI век. Той имал висок пост във властта – бил патриций. Отличавал се с дълбока вяра в Бога и с голяма добродетелност. Имали две деца, Аркадий и Йоан. Когато те завършили основното си образование, Ксенофонт решил да ги изпрати в Бейрут, за да изучават правната наука в прочутата юридическа школа, която в онези времена изработила голяма част от Юстиниановия кодекс, станал впоследствие основа на съвременното право. Бащата искал те са станат учени държавни служители. Но по пътя корабът, с който пътували момчетата, претърпял крушение. Като по чудо двамата се спасили и след много премеждия стигнали в Йерусалим. Отказали се да учат право и заедно решили да посветят живота си на Бога. Станали монаси в една обител в близката пустиня и не преставали да благодарят на Бога за чудното си спасение.

Техните родители Ксенофонт и Мария научили за корабокрушението, но с надежда на Божията милост започнали да ги издирват. Най-после ги открили в палестинската обител и се утешили. Тогава Ксенофонт и Мария заедно решили да не се връщат в царстващия град, а да се замонашат и те, и да прекарат остатъка от живота си в служба на Бога и на ближните. Затова раздали цялото си имущество на бедни хора и на църковните благотворителни домове, а сами се оттеглили в различни манастири и заживели като подвижници. Цялото семейство толкова много се отдало на добродетелта и милосърдието, че Бог ги дарил със силата да извършват чудеса. След десетилетия на монашески подвиг и четиримата били причислени от Църквата към светците заради дивните подвизи на техния отшелнически живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Григорий Богослов

Свети Григорий е роден през 329 г. в градчето Арианз в област Кападокия. Учил първо в Назианз и после в Кесария, където бил съученик на младия тогава Василий Велики. След това двамата заедно учили в Атина. Когато се завърнал в родината си, високообразованият и много талантлив Григорий бил ръкоположен за свещеник, но още няколко години живял като отшелник на север, в Понт. Заедно с Василий се упражнявал в духовния живот и писал научни богословски трудове. Оставил наистина впечатляващо книжовно дело. Благодарение на поетичния си дар свети Григорий написал и хиляди стихове с духовно съдържание. Но времето било белязано от борбата с ереста на Арий и затова се наложило Григорий да се завърне в родното си място и дейно да участва в църковен живот.

През 372 г. бил избран за епископ, а през 378 г. по предложение на Антиохийския събор бил издигнат за архиепископ на престолния Цариград. По онова време всички храмове в столицата били в ръцете на арианите и затова се наложило православният архиепископ Григорий да преустрои в църква едно помещение в своя дом, където служил и проповядвал в защита на православното учение. В този домашен храм отличният богослов произнесъл прочутите си и задълбочени Пет слова за богословието, които дали основание за прозвището му Богослов. Положението обаче продължавало да бъде много тежко. Еретиците водели не само идейни спорове, но и нападали физически защитниците на православната вяра. Свети Григорий без страх устоявал на техните нападения, а император Теодосий Велики го поставил за председател на Втория вселенски събор в 381 г. Но въпреки идейното надделяване над арианството, част от епископите продължили да му се противопоставят. Затова свети Григорий подал оставка и се оттеглил в родния си Арианз, където завършил живота си в молитвено уединение през 390 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 януари честваме паметта на преподобните Ксения Римлянка и Ксения Петербургска

Преподобната Ксения живяла през V век. Родила се в Рим в семейството на сенатор и я кръстили Евсевия (от гръцки – „благочестие“, „добра вяра“). И наистина, възпитана в християнската вяра и изучила живота на монасите и различните подвижници за вярата, тя отказала да се омъжи и заедно с две свои верни служителки тайно избягала в Александрия, тъй като в Египет монашеството било много развито. Там Евсевия се преименувала на Ксения, т.е. чужденка, и не разкривала своя произход. После отишла в град Миласа (днес Милас в Югозападна Турция) и със свои средства построила храм в чест на светия архидякон Стефан. В килии край храма трите праведни жени заживели в пост и молитва.

Добродетелният подвижнически живот на Ксения привлякъл и други жени и се създала монашеска обител. Скоро манастирът се превърнал в известно духовно средище, където идвали много отрудени жени, за да получат съвет и молитвена подкрепа от преподобната. Милаският епископ Павел я постригал за дякониса и тя служела по образеца на свещените дякони, избрани от апостолите да им помагат в грижите за хората. Преподобната Ксения се грижила за духовния живот на посетителките, но им помагала и в нуждите за насъщния. Упокоила се в мир в 457 г.

Преподобната Ксения Петербургска живяла през XVIII век в руската столица. Била от богато семейство. Мъжът й, военен, работел в двореца. Но преди още да си родят деца, съпругът внезапно починал и Ксения коренно променила живота си. Раздала имуществото си на бедните и постъпила в манастир, а сетне се върнала в столицата. Заживяла като неизвестна странница край храмовете, „юродива заради Христос“, облечена в мундира на мъжа си. Държала се като безумна, но се молела най-разумно за неговата душа и за душите на всички хора, дори за непознати. В молитвена трезвост живяла до 1803 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 23 януари честваме паметта на свещеномъченик Климент Анкирски и на мъченик Агатангел

Свети Климент се родил в град Анкира (днешната турска столица Анкара), в област Галатия – една от люлките на малоазийското християнство. Бащата на Климент бил езичник, но той починал рано и синът бил отгледан от майката, която била добра християнка.

Климент получил добро образование и когато пораснал, бил ръкоположен за свещеник, а скоро го избрали и за епископ. От семейството си бил научен на любов и грижи за всички нуждаещи се, затова Климент и като епископ се отличавал с голяма добродетелност. И макар млад да бил издигнат във висок сан, той не се възгордял, а напротив – развил широка дейност, за да отговори на духовните и материалните нужди на паството си. Бащински се грижел за сираците и бедните, утешавал болните, с особено внимание приемал в Църквата изоставени деца, като се грижел не само за издръжката им, но и за обучението и кръщението им. Скоро обаче дошло време на изпитания за християните и особено за техните пастири.

При император Диоклетиан в източните провинции започнало жестоко гонение. Местните власти изпълнявали императорския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавни престъпници. Добрият пастир на Анкира бил сред първите жертви. Климент бил заловен и отведен в Никомидия, където го измъчвали ужасно. Заедно с него бил подложен на мъчения и новопокръстеният му ученик Агатангел. Самите мъчители се удивлявали на силата и издръжливостта на тези християни, които не се подмамили от никакви обещания и не изменили на вярата си. Най-после решили да приключат с мъченията, за да не се дава повече пример на останалите християни. Пръв издъхнал Агатангел, а сетне свети Климент и двамата му дякони били обезглавени на 23 януари 296 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Тимотей и на преподобномъченик Анастасий Персиец

Свети Тимотей бил син на майка еврейка и баща езичник от град Листра в област Ликаония, Южна Мала Азия. Когато свети апостол Павел проповядвал в този град, успял да спечели за християнската вяра цялото семейство, а младият Тимотей тръгнал с апостола като негов помощник. Оттогава постоянно го придружавал в проповедническите му пътувания в Мала Азия, Гърция, Йерусалим, Рим. Апостол Павел му възлагал важни поръчения, а през последните години от живота си го поставил за епископ на църквата в Ефес.

Нарича се апостол, защото разпространявал вярата в Христос като другите апостоли, макар сам той да не бил пряк ученик на Спасителя. Свети Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред шествие на идолопоклонници и ги изобличил за безсрамните им действия по време на Артемидините тържества.

Апостол Павел написал до Тимотей две послания, в които му дава съвети за неговата епископска дейност. Те са включени в списъка на книгите на Новия Завет в Библията.

Преподобномъченик Анастасий се родил в Персия и живял през VI-VII век. Казвал се Магундат и служил в конницата на цар Хорзой ІІ. При военните походи в Мала Азия, Египет и Палестина той се запознал с християнството. А когато му се удала възможност, напуснал войската и отишъл в Йерусалим. Там се обучил в истините на християнската вяра и приел кръщение. После постъпил в манастир край свещения град и се подвизавал с името Анастасий. А понеже тогава персите владеели Палестина, Анастасий често влизал в спор с тях и ги убеждавал да се откажат от езическата си вяра. Затова бил заловен, затворен в тъмница и измъчван дълго време. Накрая го осъдили на смърт и така умрял за вярата си в Иисус Христос заедно със 70 свои сподвижници. Това се случило в 628 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Максим Изповедник и на мъченик Неофит

Преподобният Максим е роден в Цариград в 580 г. Получил отлично образование. С особена любов изучавал философия и станал най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Голямата му слава се дължала на неговата непримирима борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – божествената. А като отричали човешкото естество на Богочовека, монотелитите подривали основите на християнството. Затова свети Максим убедено свързал живота си с догматическата борба против монотелитите.

Заради преследвания той напуснал столицата и се отправил на Запад, бил в Египет, в латинска Африка (Картаген) и в Рим. Навсякъде бил радушно приеман, ползвал се с голямо влияние и почит. Успял да напише редица ценни научни трудове в подкрепа на православната вяра. В Цариград обаче имперската и църковната власт поддържали ереста. Затова папа Мартин I и свети Максим били отвлечени, отведени под стража в столицата и осъдени като държавни изменници. Папа Мартин починал в заточение, а свети Максим бил местен от един затвор в друг. След поредните кървави изтезания в Цариград накрая му отрязали езика и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Този изповедник на вярата починал на 13 август 662 г., на 82 години.

Свети Неофит се родил в град Никея във Витиния (сега Изник в Турция) при управлението на император Диоклетиан. Приел християнството още като младеж, Неофит по време на гонението срещу християните избягал на близката планина Олимп и живял в пещера. Но при поредните езически тържества с жертвоприношения юношата Неофит не се сдържал и отишъл в Никея, за да засвидетелства вярата си и да укрепи преследваните християни. Тогава го заловили и след поредица изтезания го убили с копие в 290 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА