Честваме паметта на свещеномъченик Поликарп Смирненски

Свети Поликарп се родил в град Смирна, на егейския бряг на Мала Азия. Родителите му били християни и синът им се покръстил още на младини. Поликарп имал щастието да слуша проповедите на свети апостол и евангелист Йоан, който живял до края на I век в близкия град Ефес. Запленен от учението на Иисус Христос, младежът станал един от дейните християни в Смирна, усърдно изучавал християнските свещени книги. Епископът на града свети Вукол видял в благочестивия момък голяма преданост към Божия закон, приел го сред служителите на местната църква и му възложил да проповядва Божието слово. Ръкоположен за свещеник, Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога: проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговото учение, призовавал езичниците да познаят истината. Много от тях оставяли идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

След смъртта на свети Вукол, Поликарп бил избран за негов приемник и много скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели и твърдост на духа. Той обърнал мнозина към Христос, а неговите ученици на свой ред го прославили със светостта на живота си, например свети Ириней Лионски, свети Папий Йераполски и други. На път за Рим свети Игнатий Богоносец посетил светителя в Смирна. Свети Поликарп непрестанно проповядвал Божието слово, грижел се за благото и душевната полза на своето паство. А Господ го прославил и чрез дар на чудотворство. Но в средата на II век при император Антонин Пий започнало гонение в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Свети Поликарп също бил заловен и по заповед на римския проконсул в Смирна Луций Стаций Квадратус бил изгорен на клада в 155 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений

Днес се чества едно събитие в живота на Цариградската църква – намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места. Така в началото на VII век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести. След известно време чрез откровение от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че сред свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се чества на 17 май). За тях споменава свети апостол Павел в края на Посланието до римляни: „Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа“. Затова през ХII век император Андроник I Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били намерени мощите им.

Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на V век. На младини избрал да се подвизава като отшелник в планината край Антиохия и станал известен духовник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за големите му добродетели, го поканил да помага в просветната дейност на църквата при продължаващите спорове с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал пример и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на V век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, Изповедник

Преподобният Тимотей живял през VIII век в Мала Азия. Още на младини пожелал да посвети живота си на Бог и станал монах в една обител на планина Олимп (в тази планина през IХ век бил монах и славянският просветител свети Методий).

Тимотей по характер бил честен и прям, общувал с непосредственост и смирение. Подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Успял да надвие плътските си желания, станал чужд на страстите и придобил духовно съвършенство. Така се удостоил да стане храм на Светия Дух и получил дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Свети Тимотей живял повечето време като отшелник по планини и пустини. В такъв живот той достигнал дълбока старост и се упокоил в 795 г.

Свети Евстатий е роден в град Сиде, Памфилия (на южния бряг на Мала Азия) в около 260 г. и е сред най-великите църковни личности на IV век. Той имал високо образование и твърдо отстоявал правилното християнско учение. Най-напред бил избран за епископ на град Бероя (Верия, днес Алепо) в Сирия, а след това заради доброто му и успешно служение в 323 г. бил избран за архиепископ на Антиохия Велика (в Сирия). Участвал в Първия вселенски събор (325 г. в Никея) и бил сред защитниците на православието.

Ереста арианство обаче продължила да се разпространява с подкрепата и на властта. През 330 г. арианите свикали в Антиохия събор срещу архиепископ Евстатий и издействали от императора указ да го отстрани. Светителят бил малтретиран и заточен в Траянопол в Тракия (днес в района на град Александруполис, Гърция). Там починал като изповедник на вярата в 360 г. Едва след кончината му православието победило и в 382 г. пренесли мощите му в Антиохия.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Лъв, Катанийски епи Римски папаскоп, и Агатон,

Свети Лъв се родил в град Равена, Италия, и живял през VIII век. След като се изучил, бил ръкоположен за свещеник в Равена, а по-късно заради чистия си духовен живот бил избран за епископ на град Катания на остров Сицилия. 

Служил предано на народа, като го просвещавал и възпитавал във вярата. Станал закрилник на сираци и вдовици, помагал на нуждаещите се, полагал грижи и за странниците, които идвали в града от далечни места. Светителят се отличил и в борбата срещу еретиците, които изобличавал и оборвал не само с думи, но и с писмени трудове. За големите му добродетели и възвишения духовен живот Бог го удостоил с чудодейна сила. Неговото чудотворство станало известно и в императорския дворец. 

Свети Лъв Катанийски се упокоил в дълбока старост през 785 г.

Свети Агатон също е светец от остров Сицилия, роден в град Палермо. Живял през VII век и получил много добро образование. Същевременно той от ранна възраст бил възпитан в християнската вяра и добродетелност. Затова не се поколебал след кончината на своите родители да събере цялото богатство, което те му оставили, и незабавно да раздаде всичко на бедни, сираци и вдовици. След това приел монашество и започнал да се подвизава в пост, молитва и четене на Свещеното Писание. Молил се Бог да дава разкаяние на всички хора, а най-вече на него самия.

Агатон бил избран за Римски папа през 678 г. и ръководил своята църква с разум и преданост. Взел участие чрез свои представители в Шестия вселенски събор през 680-681 г. в Цариград, където била осъдена ереста монотелитство, подкрепяна дори от папи и патриарси (монотелитите признавали у Иисус Христос само божествена воля и действие, а православната вяра е, че щом Той има човешка природа, има и воля, присъща на тази природа).

Свети Агатон се упокоил в 681 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 19 февруари честваме паметта на светите Архип, Филимон и Апфия

Имената на тези трима видни християни от I век в град Колоса (област Фригия, Мала Азия) се споменават с уважение от апостол Павел. В своето Послание до Филимон той ги нарича обични сътрудници и съратници в разпространението на спасителното благовестие на Христос. Там апостолът говори и за “домашната църква” на Филимон, което означава, че цялото му семейство заедно с прислугата били християни. А свети Архип бил поставен за епископ на Колоса.

Апостол Павел, докато бил държан в окови в Рим, изпратил писмо до Филимон по повод покръстването на неговия роб Онисим, в което му препоръчал да го приеме вече не като роб, а като брат в името на Христос. Защото Филимон след покръстването си живеел като добър християнин. В неговия дом вярващите се събирали за молитва и извършвали богослужения. Апостол Павел му възложил да благовести Божието слово и Филимон усърдно изпълнявал тази заръка.

Апфия била съпруга на Филимон. И тя с готовност служела на Бог, като помагала на проповедниците на Божието слово: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с Архип и Филимон Апфия се удостоила с мъченическа смърт. 

По време на едно свое тържество езичниците в Колоса узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали ги внезапно, разгонили богомолците, а Филимон, Архип и Апфия били отведени на съд пред областния управител, който ги предал на изтезания и смърт.

Третата подготвителна неделя за Великия пост е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния ни подвиг е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 февруари честваме паметта на свети Лъв, Римски папа

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г. Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. 

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. 

След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.

Днес е и събота преди Месопустна неделя, която се нарича “Задушница”, защото в този ден си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 февруари честваме паметта на великомъченик Теодор Тирон и преподобни Роман Търновски

Свети Теодор Тирон живял в края на III и началото на IV век. Бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински “тирон” – новобранец). 

Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.

Преподобни Роман Търновски живял през XIV век. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобни Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи). 

Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир. 

Тук преподобни Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА