Честваме паметта на светите 40 мъченици и на двама светци от град Силистра, днес е и Задушница

Светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола. Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?". Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.

После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен ІІ построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден - 9 март 1230 г.

Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра. Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от IV век, убит в града заради вярата си в Христос.

Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.

Днес е и събота преди месопустна неделя. Този ден се нарича "задушница", защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

Източник:
БТА

Честваме паметта на преподобния Йоан Касиан Римлянин

Преподобният Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. Известен е повече с второто си име - Касиан. Той е роден в Рим от знатни родители християни, които се погрижили да го възпитат във вярата в Иисус Христос. Неговото запознанство и общуване от детството му със свети хора се отразило благотворно на изграждането на неговата личност и на целия му начин на живот. Той изучавал философия и астрономия, но с голямо усърдие изучил писанията на църковните отци и особено Свещеното Писание.

В това време духовната просвета била разпространена предимно на Изток. Там също така се развивал вече с всичката си сила и подвижническият живот на монаси отшелници, но и в общежителни манастири. Пустините и планините били заселени от свети монаси, отдали се на уединен живот в пост и молитва. Техните славни имена били почитани от целия християнски свят, а примерът им бил следван от мъже и жени - на Изток и Запад.

В своя стремеж към духовен живот Касиан напуснал своето родно място, Рим, и дошъл на Изток. Поживял известно време в Палестинската пустиня, във Витлеем приел монашество. След това обиколил всички пустини и обители в областите Тиваида и Нитрия в Египет, бил и в Кападокия. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било по време на гонението против свети Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници.

След известно време преподобният Касиан се преселил в Галия (днешна Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.

Преподобният Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните монашески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни въпроси и опровергал лъжеученията. Той починал в 435 г.

Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 февруари честваме паметта на преподобния Прокопий Декаполит

Преподобният Прокопий бил роден в около 670 г. Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала десет града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по подобие на това в пустините на Египет.

Прокопий от младини се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молитви, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на изпитанията, които сполетели православните християни от разпространяваната през VIII век иконоборческа ерес. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) започнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не закъснял да се вдигне в защита на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, понеже християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои действия и думи Прокопий бил заловен и жестоко измъчван.

Когато след смъртта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били поставени отново в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и пострадал ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.

Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“. На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът. Всичко това е символ на чистотата, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост, в очакване на Христовото Възкресение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Порфирий Газски и Серафим Софийски, чудотворец

Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах. След няколко години посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви.

Но заболял тежко и Порфирий отишъл в Йерусалим, където всеки ден посещавал храма „Възкресение Христово“ и се покланял на светия Кръст. Скоро бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази светинята – Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководел предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.

Свети Серафим бил руски епископ, който пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция. От задградичния руски синод бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас, но и много българи го търсели за духовни наставления. Бил добър богослов и грижовен пастир. Служил основно в руската църква в София, където бил погребан след смъртта си на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни след молитва на гроба му получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.

Днес е сиропустна неделя, когато за последно се ядат млечни храни и от следващия ден се запоства, т.е. започва Великият пост (общо 48 дена до Велика събота). Вечерта се заговява (започва говението), като всички вярващи се опрощават взаимно, защото Иисус Христос е поставил условие: за да получим прошка от Бог, първо ние трябва да простим на другите хора.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Тарасий, Цариградски патриарх

Свети Тарасий се родил през VIII век в Цариград в семейство на високопоставен служител в императорския двор. Негов братовчед бил ученият богослов и по-късно патриарх Фотий (виж 6 февруари). Благодарение на доброто си образование Тарасий бил издигнат на висока длъжност в двореца. По това време иконоборците (отхвърляли почитането на свещените изображения) имали надмощие и положението на православните ставало все по-трудно.

Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, се нуждаела от църковен водач с благочестие, добра богословска подготовка и управленски способности, за да може да се успокои животът в Църквата. И така се спрели на Тарасий, който бил още мирянин. За да го убедят, от императорския двор му обещали, че ще свикат вселенски събор за разглеждане на иконоборческия спор. Тогава Тарасий приел избора и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.

По време на своето служение светецът се постарал да възстанови мира в Църквата и в държавата. А на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес. За основа на вероопределението на събора били взети богословските творения на свети Йоан Дамаскин (виж 4 декември). Свети Тарасий положил много усилия за изкореняване на симонията (т. е. заплащане за придобиване на църковни длъжности), както и за оздравяването на цялостния живот в Църквата. Същевременно светителят развил богата благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан от целия народ. Но заради отказа си да даде развод на император Константин от законната му съпруга и да го венчае за негова сродница, праведният патриарх бил подложен на гонение и унижения. Упокоил се в 806 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 февруари честваме първото и второто намиране на честната глава на свети Йоан Предтеча

В православния календар има празници в чест на важни събития от живота на Църквата, съответно на видни свети личности. Такива събития са и свързаните със свещените останки на някои от най-почитаните светци. А свети Йоан Предтеча и Кръстител безспорно е най-велик от хората в историята на човечеството. Неслучайно Иисус Христос е казал за него: „Между родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстител“. И както няколко пъти през годината почитаме паметта на Божията майка, света Дева Мария, така и свети Йоан Предтеча се чества по различни поводи от живота му: зачатие, рождение, смърт, кръщението на Спасителя. А днес празнуваме първото и второто намиране на неговата глава.

За отсичането на главата на Кръстителя пише евангелист Матей. По искане на танцьорката Саломия, подучена от майка й Иродиада, цар Ирод Антипа заповядал да убият Йоан, държан в затвор заради изобличенията си срещу поведението на владетеля. Тогава Йоановите ученици отишли, взели тялото му и го погребали. Но паметта за свети Йоан Предтеча се запазила и учението му за искрено покаяние и промяна на живота според Божия закон продължило да се разпространява. Святата му личност била на голяма почит в Църквата, почитали и неговите свети мощи. Според преданието отсечената глава била заровена някъде от служителите в двореца. Една от ученичките на Иисус Христос, Йоана, жена на Иродовия домакин Хуза, знаела това място. С нейна помощ главата била погребана на Елеонската планина, а през IV век била открита и съхранявана като свещена ценност. В следващите векове заради нападения над Йерусалим от перси и араби светинята е загубена и е намерена през VIII век, отнесена е в град Емеса (днес Хомс в Западна Сирия), а оттам – в Цариград. При кръстоносните походи е отнесена на запад.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА