Честваме паметта на свети Тарасий, Цариградски патриарх

Свети Тарасий се родил през VIII век в Цариград в семейство на високопоставен служител в императорския двор. Негов братовчед бил ученият богослов и по-късно патриарх Фотий (виж 6 февруари). Благодарение на доброто си образование Тарасий бил издигнат на висока длъжност в двореца. По това време иконоборците (отхвърляли почитането на свещените изображения) имали надмощие и положението на православните ставало все по-трудно.

Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, се нуждаела от църковен водач с благочестие, добра богословска подготовка и управленски способности, за да може да се успокои животът в Църквата. И така се спрели на Тарасий, който бил още мирянин. За да го убедят, от императорския двор му обещали, че ще свикат вселенски събор за разглеждане на иконоборческия спор. Тогава Тарасий приел избора и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.

По време на своето служение светецът се постарал да възстанови мира в Църквата и в държавата. А на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес. За основа на вероопределението на събора били взети богословските творения на свети Йоан Дамаскин (виж 4 декември). Свети Тарасий положил много усилия за изкореняване на симонията (т. е. заплащане за придобиване на църковни длъжности), както и за оздравяването на цялостния живот в Църквата. Същевременно светителят развил богата благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан от целия народ. Но заради отказа си да даде развод на император Константин от законната му съпруга и да го венчае за негова сродница, праведният патриарх бил подложен на гонение и унижения. Упокоил се в 806 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Яков, брат Господен, и на свети Игнатий, Цариградски патриарх

Свети Яков бил родственик на Иисус Христос, братовчед, затова според еврейския обичай е наречен брат Господен. Станал последовател на Христос като един от 70-те апостоли. Но Яков не проповядвал вярата по други страни като останалите апостоли. В първата християнска църква го оценили като мъдър и благ по душа Христов ученик и затова бил поставен за пръв епископ в Йерусалим. С вяра, любов и преданост Яков се грижил за спасението на душите на вярващите в Христос.

Новообърнатият във вярата Савел, после наречен Павел, посетил почитания апостол Яков в светия град и споделил с него за своето обръщане към вярата. А едно от най-интересните послания в Новия Завет е това на Яков. То отразява неговия голям пастирски опит. Много жители на града и поклонници приемали вярата. Наред с учителната дейност Яков полагал усилия и за бедните, и страдащите. Това обаче предизвикало недоволството на онези от евреите, които се страхували от малката, но жива и миролюбива общност. Един ден те хванали кроткия църковен пастир свети Яков и го блъснали от покрива на йерусалимския храм. И макар да оцелял, той бил жестоко доубит от обезумялата тълпа. Запазена е литургия с неговото име, която се служи на днешния му празник.

Свети Игнатий, роден през 799 г. като син на ромейския император Михаил I, бил кръстен Никита. Но после заговорници го отстранили и заточили в манастир. Надареният и високообразован младеж станал монах с името Игнатий. След победата над иконоборците при императрица Теодора, Игнатий бил избран за Цариградски патриарх. Бил мъдър и предан на дълга си патриарх, заради което и пострадал неведнъж. Свети Игнатий изпратил свещеници за новопокръстена България, а през 870 г. ръководил събора, дал независимост на Българската църква.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

На 20 юни честваме паметта на преподобния Наум Охридски и на свети Калист, Цариградски патриарх

Паметта на преподобния Наум Охридски се чества и на 23 декември, в който ден е починал през 910 г. А понеже тогава е предпразненство на Рождество Христово, паметта на този български просветител се чества повторно и на 20 юни.

Той бил сред учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий. Участвал в тяхната Моравска мисия, бил в Рим, където в 869 г. починал свети Кирил, после продължил да помага на свети Методий, а след смъртта му заедно с другите ученици бил прогонен от Великоморавия. Пристигнали в България в 886 г., където свети княз Борис-Михаил ги приел с радост и с благодарност към Бог, че ще може и българският народ да бъде просветен в истините на християнската вяра на свой, роден език. След няколко години свети Климент бил изпратен в югозападната част на България, а свети Наум останал в столицата и основал там книжовна школа за превод на християнски книги и подготовка на духовенство на Българската църква, което да служи на български и да просвещава всички.

Свети Наум работил и в новата столица Преслав при цар Симеон Велики. А след ръкополагането на свети Климент за Охриски архиепископ Наум поел книжовната и образователната дейност в Охрид и околните земи. Построил и манастир на южния бряг на Охридското езеро, където работил заедно с други монаси, свои ученици. Упокоил се от трудовете си в 910 г. и бил погребан в същата обител, където и сега се пази гробът му.

Свети Калист живял през XIV век. Бил високообразован клирик, последовател на богослова Григорий Палама и на исихаста Григорий Синаит, при когото се запознал с българина преподобния Теодосий Търновски (после написал житието му). В 1350 г. Калист бил избран за Цариградски патриарх. Положил много усилия за опазване на православната вяра. Починал в 1364 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА